Like the kid next door

Chapter 40

**Дестини**

С Гил влязохме навътре в гората и събрахме малко ягодки по пътя.

– Ще ми се и в гората на Острова да имахме тези червни плодчета. - каза Гил изяждайки две наведнъж.

– И на мен. - усмихнах се и продължихме с разходката. Стигнахме на едно хълмче. На едно много познато хълмче на което все още виждах следите от моето невероятно падане вчера - Ела. - подканих сина на Гастон и заедно слязохме към пещерата.

– Къде сме? - пита Гил заинтересован като застанахме пред затрупания вход.

– Обещай ми да не казваш на никого. Ама сериозно. Дори на Хари. Иначе Луцифер да те вземе! - заплаших го и той кимна.

– Обещавам! Само не пращай тази гадна котка. - помоли ме той и се усмихнах победоносно. 

– Това, мили мой Гил... - казах забавно - е пещера-път към Острова на Изгубените. - обясних уверено.

– Еха! Наистина ли? От къде си сигурна? Връщала ли си се там? - пита той.

– Не. Не виждаш ли, че е затрупана? - казах остроумно.

– Да , но тук има дупка като за теб. - посочи Гил и аз застанах там.

– Мислих, че са я запечатали след мен! - възкликнах и докоснах скалата. Можех да се върна удома....

**Иви**

След като Мал изхвърча от стаята, се облякох в една синя рокля и излязох. Отидох в кафенето, но там нямаше и следа от Бен.

– Иви! - провикна се Дъг от масата, на която седеше с Чад, Джейн и.... Одри? Отидох и седнах при тях.

– Хей! - опитах се да звуча весело - Одри, не знаех, че си се върнала!

– А какво знаеш тогава? - каза грубо, но все пак с усмивка - Дойдох си в петък и бях неприятно изненадана. - каза тя и отпи от кафето си.

– Защо? Какво си видяла? - питах без да разбирам.

– Явно Бен е поканил още злодеи да живеят с нас. - уточни тя и посочи с поглед Корал и Адриана, които седнаха на съседната маса - Чии деца са тези двете?

– Корал, малката дъщеря на Урсула и Адриана, средното дете на Майка Готел. - обясни Дъг и Одри въздъхна възмутена.

– Не им обръщай внимание, прекрасна. Не го заслужават. - каза Чад и се опита да я прегърне през рамо, но тя го блъсна и си стана от мястото. Отиде до двете приятелки с чашата си кафе и аз побързах да я настигна преди да е направила нещо.