Like the kid next door

Chapter 49

**Дизи**

Танцувах на денс флора с  Ариана и Абигейл, племенничките на Ариел, когато осъзнах, че не виждам никакъв друг злодей. Огледах се и единствено видях четирите злодейски деца. Отидох при тях.

– Как така сте се разделили? - попита Иви тъжно.

– Та вие дори не излизахте! - възкликна грубо Джей.

– Джей! - провикна се Мал.

– Какво? - засмя се момчето.

– Млъкни! - извикаха двете с Иви и сина на Джафар вдигна ръце.

– Какво става тук? - питах като видях тъжния Карлос.

– Нищо Дизи. Защо не отидеш да танцуваш с рожденичката? - пита Мал.

– Не докато не ми обясните какво става. - казах аз настоятелно.

– Дизи, моля те. - помоли ме мило Иви и се наложи да отстъпя. Върнах се при русалките, които бяха в човешката си форма и продължихме да се забавляваме, въпреки, че случката от преди малко не ми излизаше от главата.

– Къде е Дестини? - Руби и Сноу се присъединиха към нас.

– Не знам... - отговорих искрено и тогава се сетих за плана - Ще и звънна. - извадих си телефона и я набрах, но ми даде свободно. Дали трите са на Острова без мен? Или в момента извършват кражбата от музея?

– Какво ти е? - пита Арабел, друга от племенничките на Ариел.

– Нищо. - казах притеснено.

– Защо си толкова бледа? - запита Сноу.

– Руби, рождения ти ден е невероятен, но мисля, че трябва да си ходя. - обясних и тя ме погледна тъжно. В този момент телефона ми звънна и вдигнах веднага с надеждата да е Дестини.

– Дизи, чуй ме много внимателно. Няма следа от Дестини в гимназията, затова с Корал ще тръгнем към музея. Стой на партито и ни прикривай. Ще ти звънна като е време да бягаме. - обясни Адриана.

– А Хари и Гил? - питах любопитна.

– Те остават в Аурадон. Трябван ни вътрешни хора тук докато осъществим плана. - обясни брюнетката и аз кимнах, въпреки, че тя не ме виждаше и затворих.

– Какво стана? - пита Абигейл с лека усмивка.

– Момичетата са се уморили и се върнали в гимназията и момчетата са ги изпратили. - излъгах сладко и те като чели ми повярваха.