Like the kid next door

Chapter 74

**Джейд**

Минаха 12 часа откакто седим на това пристанище и чакаме Корал да се оправи. Адриана не спираше да ходи напред-назад из Острова да носи разни неща на приятелката си. Дестини от друга страна прекарваше цялото време във наскоро пре-отворилия ресторант за морска храна на Урсула. Вече се чудех дали и аз да не отида там, докато чакам Адриана, когато тя излезе от капитанската каюта с Корал до нея и всички пирати почнаха да аплодират. Те двете се прегърнаха, след което Адриана дойде при мен, а Корал се отправи към ресторанта на майка си.

– Не беше нужно да ме чакаш. - каза тя и аз се усмихнах фалшиво 

– Няма проблем. Сега може ли да отидем да закусим в Помийната Яма, че ми стана зле от толкова пирати наоколо. - тя кимна и двете тръгнахме към центъра.

– Какъв ти е проблема с пиратите? - пита Адриана с интерес.

– Ами... В нашето семейство се носи слух, че леля ми и баща ми са били пирати. Никой не знае дали това е така, но... предпочитам да не съм наблизо, за да не разбера. - обясних и тя кимна.

– Като Дестини си. - засмя се тя и аз се усмихнах.

– Да. Може би. - отвърнах аз и двете продължихме да обикаляме из малките улички.

– Я виж ти, кой се появи. - каза Джини от един ламаринен покрив и скочи пред нас - Туитълди и Туитълдъм. - пошегува се тя и двете с Адриана се намръщихме.

– Какво искаш? - пита тя ядосана и Джини се подсмихна.

– Богатства, замъци, власт. - започна да изрежда тя - Ти какво искаш? Приятели?

– Знаеш ли аз какво искам? - намесих се - Да се разкараш! Досега стоях гладна на едно пристанище за 12 часа и в момента ти ми блокираш пътя към един хубав, голям, мухлясал бургер! - извиках аз и Джини с усмихна.

– Да! На пристанището! Ако се включиш в моя отбор, няма да ти се налага да прислужваш на Корал повече! - предложи Джини и за момент се почудих дали аз да не се включа в нейната група. Тогава зад ъгъла изскочи Куинси и си спомних точно защо съм вълк единак. За да не трябва да се разправям с такива.

– Слуги ли чух? - почти пропя Куинси - Защото аз имам много. Отсечете им главите! - провикна се тя гръмогласно и от всички страни ни обградиха членове на тяхната банда. С Адриана се погледнахме и само с погледи се разбрахме, че трябва да се разделим.