Like the kid next door

Chapter 37

**Корал**

Стъмни се и на двете ни се доспа, затова решихме да се върнем в гимназията. Влязохме си в стаята и там видях Хари и Гил.

– Какво искате? - питах ядосано.

– Преди малко минах ме при Ума и тя ми каза, че трябва да се сдобрим. - каза той - Адриана, ще ни оставиш ли сами? - пита изведнъж.

– Да. Да. Ще отида да пожелая лека нощ на сестра ми. - каза и излезе от стаята. Погледнах Хари бясно и той ми се усмихна.

– Това, което казах онзи ден, не го мислих. - съобщи изведнъж - Ума беше там, бях ядосан и изненадан и изобщо не мислих какво говоря. - призна пирата.

– Не ме интересува. Не искам да се сдобряваме, но ще се постарая, заради плана, който всъщност нямаме. - намекнах.

– Спокойно, ще измислим нещо. - каза сигурен той и понечи да ме прегърне, но аз го отблъснах. Видях Гил да държи няколко яйца на леглото ми и го избутах от там.

– Гил! Знам, че Острова не е най-чистото място на света, но не искам да ми цапаш леглото! - изпищях.

– Опа. Съжалявам. - извини се глуповато и изтръска завивките.

**Адриана**

Стигнах пред стаята на сестра ми и почуках, но не получих отговор. Почуках повторно и понечих да отворя, но чух завъртане на ключ.

– Ехо? Дестини? Адриана е! - казах през вратата.

– Дестини не е тук! - провикна се тънкото гласче на Дизи отвъд вратата.

– А къде е? - питах леко притеснено - Доста късно е.

– Отиде до столовата за вода! - отговори момичето.

– Може ли да вляза и да я изчакам вътре? - помолих мило.

– Не! - каза категорично Дизи - Смисъл, преобличам се. - обяснидъщерята на Дризела. Тогава покрай мен мина Мал доста задъхана и притеснена, облечена с една розова, доста елегантна рокля и протрити кубинки. Почти не ме забеляза.

– Дизи! Аз съм. Отвори! - провикна се тя.

– Няма смисъл. И на мен не ми отвори. - обясних и - Аз чакам сектра си. Дизи каза, че е в столовата.

– Ами отиди я потърси. Трябва да помогна на Дизи с едно домашно! - заяви доста странно и ме избута от пътя. Влезе в стаята и заключи след себе си.