Like the kid next door

Chapter 8

**Адриана**

Пристигайки в столовата, започнах да се оглеждам за Дестини, но никъде я нямаше. Не я бях виждала от часа по Лечебна Доброта. Забелязах Дизи и се канех да я извикам на нашата маса, но тя седна с принцесите. Погледнах ги по-добре и установих, че това са Сноу и Руби. Нечии пръсти почнаха да щракат пред лицето ми и веднага се обърнах към Корал.

– Изобщо слушаш ли ме? Или пак си мислиш за малката?

– "Малката", както ти я наричаш ще е много полезна в плана ни. - защитих я.

– Какъв план? Тетрадката ми е у нея, а и в нея няма нищо полезно. - каза момичето.

– Все ще ни хрумне нещо, а тя е доста хитра и незабележима. Може да се промъкне навсякъде. - продължих аз, но преди Корал да каже нещо от колоните се чу гласа на крал Бен.

– Добър ден гимназия Аурадон. Извинявам се, че ви прекъсвам обяда, но искам да съобщя, че утре, всички ученици които учат география и ориентация с госпожа Филипс, ще бъдат заведени на екскурзия из природата на Аурадон. Ще ви очакваме утре в 8 сутринта на входа на гимназията. Благодаря ви за вниманието. Приятен ден.

– Не можаха да измислят нещо по-тъпо. - оплака се Корал. - Ние няма да ходим. - съобщи и отпи от водата си. Аз си замълчах и изведнъж Мал седна до мен, придружена от Иви.

– Здравей Адриана. - усмихна се мило. - Бен ме прати да ви съобщя, че за вас утрешната екскурзия е задължителна, за да можете да опознаете кралството по-добре. Сигурна съм, че не ви се ходи, но ви уверявам, че ще е забавно. - огледа се около масата и си върна погледа на мен. - Случайно да знаеш къде е сестра ти? Като неин ментор трябва да съм с нея утре.

– Не съм я виждала от първия час. Провери в стаята и, може да е там. - предложих.

– Добре. - съгласи се Мал и двете станаха от масата. Иви се запъти към Дизи, а Мал се отправи към офиса на Бен. С Корал си продължихме обяда в пълна тишина и след това си отидохме в стаята, за да пишем "домашни" или с други думи да мислим планове за превземането на Аурадон.

**Мал**

Почуках на вратата и влязох. В стаята беше пълна бъркотия. На Бен му е много трудно да е крал. Почти няма време за себе си. Той леко надигна поглед от документите и една лека усмивка се нарисува на лицето му.

– Не искам да ти преча, но дойдох да те помоля за услуга. - той ме погледна заинтересовано. - Става дума за Дестини. Не мисля, че се чувства добре тук. 

– Какво имаш предвид? Болна ли е? - пита объркан.

– Не. Бен, тя бяга от час и не се появява на обяд. Притеснявам се за нея и те моля да ми дадеш  номера на ресторанта на Урсула. - той ме погледна като паднала от Марс.

– За какво ти е да звъниш на Урсула? - попита много объркан.

– Защото знам кой ще вдигне. - Бен не ме разбра, но все пак ми даде едно листче с номера и един стар телефон. Само чрез него може да се установи някаква връзка с острова, заради бариерата около него. Отидох до стаята на Дестини. Беше залегнала над скицника и дори не ме забеляза. Доближих се малко до нея и и видях рисунките. Рисуваше острова на изгубените, но много по-хубав отколкото е. Тук там добавяше цветче или някой хубав графит. - Много си талантлива. - Тя се стресна  и веднага затвори скицника.

– Не е така. Само си драскам. - възрази тя.

– Ако това е драскане искам да видя как всъщност рисуваш. - седнах до нея на леглото.

– На острова, малко зад ресторанта на Урсула. - каза ми тя и аз погледнах учудено. - Това, -посочи скицника. - е там.  

– Като стана дума за ресторанта... - извадих листчето и телефона от джоба на якето ми и и ги подадох. - Набери този номер. 

Тя ги взе от ръцете ми и бавно и внимателно набра номера. Когато човека от другата страна проговори, лицето и грейна.

Завърнах се с нова глава! Утре имам 2 теста но все пак реших да кача днес. Кажете ми какво мислите долу в коментарите и не забравяйте да некствате и гласувате, за да кача по-бързо.

Според вас, на кого звънна Дестини?