Like the kid next door

Chapter 63

**Силия**

С Дестини стигнахме пиратската част на Острова и тя ме поведе към една улица до пазара. Спряхме се пред една метална врата и рижавелката грабна един едър камък и го хвърли по мишената в ляво, карайки вратата да се вдигне и ние да можем да минем. Изкачихме стълбите чак до последния етаж и там влязохме в бърлогата на... е, не беше на Дестини, съдейки по портретите на Мал, Иви, Джей и Карлос по стените.

– Супер. - усмихнах се аз доволна. Мястото можеше да не е замък в Аурадон, но определено беше по-добро от доста от постройките тук. Беше приятно обзаведено и за наш късмет, в хладилника имаше малко останала храна. Извадих един мухлясал сандвич и скочих на дивана - Значи тук се беше скрила по-рано днес?

– Да. - Дестини ходеше нервно напред назад и ме погледна прехапвайки си усната притеснено - Ами ако се провалим? - напълно смени темата - Ами ако не успеем да спасим принцесите и Корал вземе пръчката?!

– Спокойно! Ние сме злодеи! Ние е сме зли, коварни и безкруполни. Няма да позволим на група пирати да ни победят. - опитах се да я успокоя и тя седна на футьойла скръствайки крака. Заби си погледа в протърканите ботуши и къдравата и коса и закри цялото лице.

– Пръчката... - измънка под носа си тя и вдигна глава към тавана, издухвайки няколко кичура коса от очите си. Изръмжа с досада и стана - Трябва да взема пръчката от домът на Злодеида, за да сме готови утре. - аз кимнах и тя излезе от апартамента. Огледах се наоколо за неща, които да взема за Вуду магазина, но нищо не ми се струваше подходящо и не след дълго се появиха Ан и Дизи с две раници и две торби пълни с кой знае какво.

– Силия! - извика радостно Ан и се втурна да ме прегърне, но аз се дръпнах секунди преди тя да е успяла и погледнах Дизи, у която се бяха озовали торбите на Ан.

– Смрадливи бомби. Ан смята, че ще ни помогнат. - каза оставяйки торбите на една празна маса - Къде е Дест?

– Излезе да вземе пръчицата. Скоро би трябвало да се върне. - съобщих аз и Дизи се усмихна леко.

– Ще я изчакам долу на стълбите. - извести ме тя и побърза да напусне помещението.

– И ще ме оставиш сама с нея?! - питах отчаяно сочейки Ан, въпреки че тя едва ли ме чу.

**Дестини**

Минах през мрачните улици и излязох на опустелия главен площад. Острова може да е неприятен през деня, но през нощта е много опасен. Огледах се, сложих си качулката и изтичах с всички сили към внушителната черна постройка с гаргоили на балкона. Минах през стария магазин за леко използвани вещерски пособия на половин цена и побързах да изкача стълбите към апартамента на Злодеида. Влязох и веднага се втурнах към стаята на Мал. Опитах се да отворя, но си спомних, че последния път като бях тук, заключих и въздъхнах. Отидох в хола и изкачих малкото стъпала, които водеха до "трона" на Злодеида и вратите към балкона. Заобиколих спящия Диабло внимателно и излязох. Прескочих оградата и стъпих на тънкия керемиден покрив, който беше плътно до стената и можех да падна при едно грешно движение. Поех си дълбоко дъх и започнах да вървя странично, с гръб, прилепнала за стената. Една счупена керемида се хлъзна изпод крака ми и аз за малко да падна. За щастие успях да запазя баланса си.