Like the kid next door

Chapter 20

**Адриана**

След разговора ми с Бен през нощта, отидох в гората, за да се поуспокоя. Качих се на едно дърво и там заспах, но не след дълго телефона ми ме събуди. Вдигнах без да погледна кой е.

– Какво? - казах сънено и грубо.

– Адриана, къде си? - пита Мал.

– Излязох на ранна разходка. - излъгах - Защо?

– Виж не ме интересува какво правиш, просто ела в гимназията веднага.

– Хей, кой си мислиш, че си ти, за да ми заповядваш? Мал, на острова не се говори така. - казах шеговито.

– Адриана, Корал е в болницата. - изстреля тя.

– Какво? - казах с треперещ глас и едва не паднах от клона.

– Ще ти обясня всичко като дойдеш в училището. - каза и затвори. Без изобщо да го мисля се затичах към така омразната ми гимназия. Вече там, открих Мал в столовата.

– Мал! - извиках от входа и всички в стаята ме погледнаха.

– Корал разкри, че има сили. Тя е добре, но мислим да я държим под наблюдение тъй като силите и тепърва се задействат и могат да бъдат много опасни... за нея. - доближи се тя до мен и усетих как няколко сълзи напират в очите ми. СЪЛЗИ! 

– Трябва да тръгвам! - казах и хукнах към кухнята, избягвайки всеки човек по коридорите. Влизайки в кухнята се спънах и си ударих главата в ръба на плота. Изправих се бързо и взех купата от хладилника. Тъкмо навреме. Няколко сълзи се стекоха по бузата ми право в сместа и за секунда тя проблясна в ярко зелено. Изсипах я в тавата и веднага я пъхнах във фурната. Дано този план да проработи, защо не искам да съм плакала безпричинно...

**Корал**

Отворих очи и се се втренчих в белия таван. Опитах се да стана, но ръцете ми бяха вързани за леглото, краката ми също. Завъртях си главата на всички възможни посоки, но виждах само бели стени и прозорци. Ядосах се и преди да се усетя, ръцете ми бяха свободни.

– Какво по...? - седнах и видях, че бях изгорила въжетата, намиращи се около китките ми. Развързах си краката и станах. Опитах се да отворя вратата, но беше заключено и се отправих в търсене на друг изход. Запътих се към прозореца и установих, че съм на третия етаж в болницата. – Нищо не може да спре един злодей. - подсмихнах се и отворих прозореца. Без да го мисля много, скочих и се приземих в розовите храсти. - Ау. Затова на острова нямаме рози... - Изправих се бързо и тръгнах незабелязано към плажа.