Like the kid next door

Chapter 56

**Руби**

Със Сноу вървяхме на бързи крачки по плажа. Вече се беше стъмнило и вървяхме в тъмнината, за да не си хабим батерията все още, тъй като не знаем какво да очакваме от пещерата. След 40 минути стояхме неподвижно пред входа и не знаехме дали да влезем или не.

– Едва ли е толкова зле. - каза Сноу, убеждавайки себе си- Просто скали в тъмнината.

– Да. Нищо страшно. - започнах да се притеснявам и аз.

– Може Дизи да няма нужда от нас. Може би ще бъдем само пречка. - разколеба се Сноу и аз я погледнах.

– Дизи има нужда от нас. Както и Дестини. - настоях и тя ме погледна.

– Дестини дори не иска да е наша приятелка. Колко пъти е седяла на нашата маса на обяд? - възрази приятелката ми.

– Откога това е от значение, Сноу?! - започнах да се ядосвам на изказването и. Тя си замълча и ме хвана за ръката гледайки към входа.

– Да го направим. - каза тя решително и преди да сме успели да размислим, се затичахме и минахме през малкия отвор една след друга. Пуснахме фенерите на телефоните ни и вървяхме с бързи крачки напред. Ще си повървим тази нощ.

**Дестини**

Слънцето, въпреки че едва се виждаше, се скри напълно и Острова беше осветен само от оскъдните фенери по улиците, ако имаше някой здрав, и единичните лампи по жилищните сгради и някои магазини. Със Силия минахме по главния площад, който беше изключително празен, и застанахме на стълбите пред входа на Изгодния замък. На първия етаж имаше магазин за "Леко използвани вещерски пособия на половин цена", който беше затворил по това време на нощта, но това не спираше злодеите да минават през него когато им скимне. Аз и Силия влязохме тихо в магазина и потърсихме стълбите към втория етаж. Качихме се внимателно и в момента в който стъпихме на скърцащия под, забелязахме досадния гарван на Злодеида да спи на един прът до трона и.

– Е, това е ново. - съобщих аз.

– Ти пък кога си била в дома на Злата Фея? - пита Силия учудено.

– Като бях на осем ходих на уроци по Злодейство тук. Злодеида ме учеше на разни отвари и заклинания, а в замяна аз и носех храна на всеки урок. Струваше ми се честно. - обясних, а момичето ме гледаше като паднала от Марс.