Like the kid next door

Chapter 13

**Мал**

Прибрах се с Корал до гимназията и тя отиде да даде гривната на Дестини. Запътих се към офиса на Бен, защото почти не го бях виждала цяла седмица, но Джейн ме спря на коридора.

– Мал, трябва ми съвет. С Карлос тъкмо се разделихме и съм много тъжна. - оплака се тя.

– Карлос е скъсал с теб? Не разбирам. 

– Не. Аз скъсах с него. Нещата не вървяха. - обясни тя.

– Дааа. Не знам как да помогна. 

– Ти какво си правила след раздяла с някого. Не вярвам Бен да ти е първото гадже. - съобщи тя.

– Само той е! - излъгах аз.

– Аз не мисля така. - подсмихна се Джей от другата страна на коридора и се запъти бавно към нас. - Какво ще кажеш за... как му беше името? - направи се на ударен - пирата. Имаше пиратско име. Известна фамилия... Носи кука... - правеше се на тъп, а аз усещах как почервенявам.

– Джей. - предупредих го.

– Не мога да си спомня името му. Май че беше нещо с Х.... - направи се, че мисли много задълбочено. - Мал, защо не си махнеш дясната ръкавица? Там може да има подсказка. - усмихна се подло.

– Не знам за какво говориш. - възкликнах аз, въпреки че го разбирах перфектно.

– Сещаш се. - настоя той - За знаеш кое. Покажи го на Джейн. Може би тя ще се сети името, което търсим. - направи пауза. - Освен, ако ти не се сещаш? - Джейн ни гледаше с празен поглед и не разбираше нито дума от разговора ни.

– Джей! Внимавай, за да не започна да разказвам и твоя живот. - заплаших го и усмивката му се изпари. На острова той излизаше с почти всяко момиче и най-вероятно, не би искал това да се разчуе тук.

– Хора, за какво говорите? - най-накрая пита Джейн объркано.

– Мал има татуировка! - изкрещя Джей и почна да бяга.

– Сега си мъртъв! - подгоних го, оставяйки обърканата Джейн съвсем сама в коридора.

**Дестини**

Лежах си в болницата напълно сама. Беше ми много скучно, но ми казаха да не мърдам много иначе ще ме върнат на системи. Изведнъж вратата се отвори и през нея връхлетя много ядосаната Корал, мрънкайки си нещо под носа.

– Добра друг път. - каза съвсем тихо, но я чух. - Ето ти тъпата гривна, която ми създаде толкова много проблеми! - метна я на леглото и тръгна да излиза но я спрях. 

– Защо да ти е създала проблеми? 

– Не е твоя работа! - изкрещя пренебрежително и тръшна вратата след себе си. Сложих си гривната и се усмихнах широко. След пет минути чух караници и сестра ми влезе, заедно с Корал. - Прочем не дойдох само, за да ти дам гривната. - каза по-спокойно тя.

– Какво друго ти трябва? 

– Дестини, случайно да помниш някое заклинание, на което да те е научила Злодеида? - пита Адриана.

– Да. Какво ти трябва? - питах заинтересована.

– Любовно заклинание. - отряза Корал.

– Знам го. Но не помня последната съставка. Пише я в книгата със заклинания на...

– Ако имах книгата, мислиш ли, че щях да помоля теб за помощ. - каза пирата и аз замълчах.

– Може и да пробваме с това, което Дестини знае. Възможно е някоя от нас да я отгатне. Просто трябва да мислим като злодеи. - настоя сестра ми и двете с Корал кимнахме.

Тази глава е по-кратка, но я писах вчера и много ми се спеше. Чакам вашите мнения и коментари. Според вас коя съставка е забравила Дестини? Какво ще се случи по-нататък? Защо Мал има татуировка и по-важното е защо не искаше да я споменава?