Like the kid next door

Chapter 24

**Адриана**

Хари влезе в гимназията с гръм и трясък и не знам как се ориентира, но тръгна право към крилото със стаите за учениците. С Корал тичахме зад него.

– Хари! - казах ядосано и го хванах за ръката. Той ме погледна на кръв и се опита да се измъкне от хватката ми, но аз не го пуснах.

– Пусни ме, ако не искаш да пострадаш. - заплаши ме той.

– Не ме е страх от теб. - излъгах. Умирах от страх. Този пират е способен на всичко. - Как си позволяваш да говориш така на сестра ми?! - извиках и му пуснах ръката. Той ме погледна право в очите и въздъхна.

– Съжалявам. Ясно? - доближи се леко до мен. - Виж, знам, че Дестини е твоя сестра, но и аз я чувствам толкова близка. Адриана, тя ми е като сестрата която съм нямал. - обясни той.

– Ами Си Джей и Хариет? - пита Корал.

– Те не са важни. - каза пирата и пак ме погледна. - Знам, че на острова е прието да се лъже, но с Дестини никога не сме пазели тайни един от друг... - започна той.

– И сега си има гадже и не ти е казала... - досетих се аз.

– И на всичкото отгоре е този... Карлос. - каза ядосан.

– Но като и крещиш и си тръгваш, нищо няма да промениш. Само ще я разстроиш. - обясних и той ме погледна тъжно. По коридора се появи Бен и посочи на Хари в коя стая е. Погледна ни разочарован и с Корал се изтеглихме в нашата стая.

– Какъв ден, а. А дори не е четири часа. - засмя се Корал и легна на леглото, а аз погледнах през прозореца и видях как Дестини плаче и Гил се опитва да я утеши без успех.  

**Дизи**

След като Дестини се разплака, Карлос тръгна към нея, но Гил бързо я прегърна и Феята Кръстница каза на всички да се връщаме по стаите. Не исках да оставям Дестини сама в такъв момент, макар, че вече май не сме най-добри приятелки и това е по моя вина... Толкова много исках да се впиша в Аурадон, че напълно изоставих момичето, с което се познаваме от първи клас. Трябва да оправя това, но мисля, че вече е твърде късно. 

Качих се в стаята ми и седнах на бюрото, за да напиша домашните. Сноу ми писа, за да не забравя, че утре сме на маникюр. Предложих и аз да и направя ноктите и дори прическата, но тя предпочете "професионалист". Като чели това е от значение. Неусетно съм написала всичките домашни и навън вече беше тъмно. Нямаше следа от Дестини, но имайки предвид какво стана по-рано сметнах за добре да я оставя малко сама и легнах да спя.