Like the kid next door

Chapter 39

**Мал**

Ритнах едно камъче с протритата ми обувка и то изхвърча надалеко. Подсмихнах се подло като минах покрай Помийната Яма и гоблина ми се намръщи през пропуканото стъкло. Спомних си как всяка сутрин крадях по едно кафе, черно като душата, от него и бягах към пазара, за да се сдобия с нови дрънкулки преди училище. Огледах се наоколо и при вида на всички със страх  в очите им се засмях. Липсваше ми да бъда тук. Липсваше ми да бида зла. Липсваше ми да бъда себе си.... Изведнъш улиците утихнаха и като чели целия Остров замръзна. Злодеите и слугите пред мен се надпреварваха да се скрият заднякоя бъчва или варел или пък да се мушнат зад някоя сергия. Беше пълна тишина. Нещо много рядко за Острова. Това ставаше само когато...

– Виждам, че си се прибрала, дъще. - чух и студения глас зад гърба ми и се обърнах без да казвам нищо - Но пръчката още не е у теб. Върни се там. АУРАДОН! - изкрещя последното - Бъдещето на свободния свят лежи на твоите рамене! - каза тя както и в деня, когато ме прати в царството - И този път, наистина, не се проваляй...

Отворих рязко очи от болката, която изпитвах на главата и разбрах, че съм на пода в стаята ми в Аурадон. Значи всичко това е било само сън. Въздъхнах с нотка тъга, въпреки, че не разбирах защо. Надигнах се от пода и се хванах за челото. Усетих нещо мокро и като си погледнах ръката осъзнах, че е кръв. Явно съм се ударила в нощното шкафче при падането. Отворих вратата на банята, но тя изскърца и Иви се събуди. Махна си маската за спане от очите и се прозя като истинска принцеса.

– Какво ти се е случило с главата? - пита притеснено и скокна от леглото.

– Нищо ми няма. - казах сигурно и престъпих в банята. Застанах на мивката и се погледнах в огледалото. Не обичах да го правя. В отражението ми виждах само една малка зла фея с тъмно лилава коса. Винаги съм искала да съм като майка ми. Могъщата Злодеида. Въпреки факта, че сега е гущер. Пуснах чешмата и напълних шепите ми с вода. Напръсках си лицето и измих кръвта. 

– Да сложим малко грим на раната. - предложи Иви и аз я погледнах учудено - Днес имаш интервю с Бен за канала на Снежанка, относно Острова на Изгубените и твоята история. - напомни ми тя, след което се плеснах по челото и се наложи отново да го почистя от кръвта.

– Неееее. Иви неее. - оплаках се аз и седнах на ръба на ваната - Не можеш ли ти да ме заместиш? Аз не ставам за това. Не съм принцеса. Нито кралска дама. Аз съм един злодей от Острова, който не може да се промени. Иви, обичам Бен, но не искам този живот... Затова избягах миналата година... Не принадлежа в Аурадон. - наведох глава и приятелката ми седна до мен и ме прегърна.