Like the kid next door

Chapter 67

**Мал**

Стоях в кабинета на Бен и крачех напред назад, чакайки го. Когато той влезе, беше затрупан с документи и папараците го преследваха. Затръшнах вратата пред тях и взех някои от документите в ръцете му.

– Мал, какво правиш тук? - пита той учуден и постави всичко на бюрото си.

– Имаш ли новини за изчезналите деца? - питах скоростно и усмивката му помръкна.

– За съжаление не, но ще ги намерим.

– Бен. Дестини ми е като сестра. Трябва да я намериш.

– Обещавам. Ако разбера нещо, ти си първата, на която ще кажа. - успокои ме той и аз го целунах по бузата - Ако ме изчакаш да подпиша тези неща... - продължи той сочейки документите - Може да обядваме заедно. Само ти и аз. Знам, че не прекарваме много време заедно.

– С удоволствие Бен, но сега имам биология с Флора и вече се оговорих с Иви. - обясних и го хванах за ръцете - Но ако си свободен, може да вечеряме после.

– Среща е. - съгласи се той и аз излязох от стаята. Запътих се за часа по биология и на половината път звънеца за час би. Посегнах към раницата ми да си извадя книгата със заклинания, за да се телепортирам или върна времето, но се сетих, че я изгубих. Затичах се по коридора и след десет минути отворих вратата на стаята. Всички се обърнаха и една мила усмивка се появи на лицето на учителката.

– Съжалявам. - казах съвсем тихо - Кралски задължения.

– Няма проблем. Седни. - каза Флора и така и направих. Феята започна да си преподава урока, когато получих съобщение от Иви.

Evie👑: SOS!

Mal😈: Какво има? 

Evie👑: Стаята на момчетата. Сега! - огледах се из класната стая и вдигнах ръка.

– Госпожо, може ли да отида до тоалетната? - питах и Флора кимна. Грабнах си нещата и излетях от стаята. След малко бях при Иви, Джей и Карлос, които седяха около кръглата маса.

– Ето я. Сега можеш ли да ни кажеш защо ни извика? Излязаох от трнировка заради теб. - оплака се Джей, който беше облечен в екипа си за турнир.

– Да. Бях по средата на хакване на едно... нещо. - каза Карлос и аз седнах на празния стол.

– Аз излязох от час. - припомних аз - Може ли по-бързо?

– Изчезнали са още деца. - каза Иви и всички се спогледахме.