Like the kid next door

Chapter 64

**Дизи**

Влязохме в бърлогата и заварихме Ан пред телевизора гледайки Аурадонска пропаганда. Дестини застана пред телевизора и сложи ръце на хълбоците.

– Къде е Силия? - пита приятелката ми и братовчедка ми я изгледа лошо, задето и блокираше изгледа към телевизора.

– Каза, че отива да ви търси. - каза Ан, накланяйки се настрани, за да хване поне част от Снежанка на екрана. Аз отидох на балкона и погледнах към земята, за да видя дали случайно не е наблизо.

– Хей. - чух и гласа и погледнах нагоре. Силия беше клекнала на керемидения покрив, гледайки към мен - Вие се върнахте! - каза тя радостно и внимателно се спусна по улука.

– Да... Защо седеше на покрива? - питах объркано и тя ме погледна.

– Криех се от братовчедка ти. Ти може да си леко досадна, но тя е лепка. - каза презиращо Силия и влезе вътре - Дест! - извика тя след което и аз влязох при тях. Видях ги да се прегръщат, а Ан се опитваше да им каже нещо.

– Момичета! Момичета! - викаше тя, но двете не и обръщаха внимание.

- Какво има? - седнах до нея на пода и тя посочи към телевизора. Снимки на Арабела, Сноу, Руби, Дестини и мен се бяха появили на екрана, а Снежанка изглеждаше доста притеснена.

– Хора. - провикнах се аз и двете бърборани седнаха до мен и се загледаха в екрана. Силия взе дистанционното и увеличи звука.

– Принцесите Сноу Уайт, Руби Фицхърбърт, Арабела Ошън, както и злодейските деца, Дизи Тримейн и Дестини Готел от Острова са изчезнали от Аурадон посред нощ. Днес ще говорим с родителите на момичетата. - обяви Пепеляшка от студиото и картината се премести към двора на гимназията.

– Здравейте всички! Аз съм Снежанка и днес... - каза тя с усмивка, която помръкна - ... днес съм най-тъжната на Земята. Дъщеря ми, Сноу е една от изчезналите момичета и аз знам, че злодейките са виновни! - извика принцесата - Какво мислиш Алана?! - Снежанка се обърна агресивно към майката на Арабела.

– Може и те да са виновни, но не трябва да прибързваме със заключенията. Момичетата са твърде малки и сладки, за да го сторят. Нали Рапунцел? - каза мило русалката, която се беше пременила в красива лилава рокля и беше стъпила на два крака.

– Не смятам, че е правилно да обвиняваме децата, само защото идват от Острова на Изгубените. Не знаем цялата история. - каза Рапунцел.