Like the kid next door

Chapter 47

**Мал**

Слънцето скоро щеше да залезе, а Иви още шиеше на машината и и оставаха към двайсет рокли.

– Иви, днес почти нищо не си яла. Защо не си починеш за малко? - предложих притеснена и седнах на леглото.

– Ако си почина сега, ще трябва да стоя още половин час допълнително, а и двете знаем, че няма време! - обясни тя докато пришиваше детайлите на роклята на Алис. Аз въздъхнах и легнах по гръб.

– Иви, ако ти кажа нещо, докато си фокусирана над работата си, ще бъдеш ли по-мила и по-малко "Какво си мислеше?!"? - питах гузно сещайки се за книгата. От два дена тече разследване и издирват крадеца на книгата ми със заклинания. Засега не са си набелязали човек, но съм почти сигурна, че веднага ще погледнат злодеите от Острова с лошо око.

– Слушам те. - каза мило без да отмества поглед от творбата си.

– Нали знаеш за разследването по повод книгата със заклинания? - тя кимна - Ами ако ти кажа, че аз знам кой я е откраднал? - Иви се завъртя и ме погледна невярващо.

– Ти какво?! Мал, как можа да откраднеш собствената си книга от музей?! - скара се леко.

– Съжалявам, но наистина ми трябваше. Дестини хич не беше добре и се притесних за нея. После се сетих за едно заклинание, което видях докато разглеждах книгата за първи път и просто трябваше да го използвам, но не го знаех, защото никога не мислих, че ще ми потрябва. - изрецитирах набързо, а Иви не отделяше поглед от мен.

– Добрее, защо просто не я върнеш в музея по начина по който си я взела? - предложи тя усмихнато.

– Защото... Не знам къде е. - очите на Иви се разшириха и тя седна до мен на леглото - Ами, след като излекувах Дестини мислех да я върна в музея, но тогава се появи Бен и аз просто я бутнах под леглото и излязох от стаята. На следващия ден се върнах, за да я взема, но нея вече я нямаше. - почти проплаках и Иви ме прегърна.

– Добре. Ами ако Дестини я е взела? - замисли се приятелката ми.

– Дестини спа през цялото време. Няма начин да я  намерила. Освен това деня в който се върнах за книгата, на Дестини и липсваха панталоните и ги намерих под леглото и, така че няма начин тя да я е взела. - спомних си аз.

– Добре. Може би някой те е видял и... - започна тя, но аз я прекъснах.

– Само Дизи. Но тя би ми я върнала веднага. Все пак е Дизи. - защитих я.