Like the kid next door

Chapter 5

**Адриана**

Сестра ми цяла нощ не се върна... Нямам представа къде е. Никога не я бях виждала такава. Знам, че е по-чувствителна и по-мила от мен, но чак да избяга в плач... Не е в неин стил. Много се притеснявам за нея. Тя е способна на всякакви глупости. Може да не ми е сестра по кръв, но съм отраснала с нея!

– Адриана..... 5 часа сутринта е... Защо си будна? - крачех по пода напред-назад и неусетно съм събудила съквартирантката ми.

– Съжалявам Корал... Много съм притеснена! - седнах на леглото.

– Повярвай! Щом е оцеляла на Острова, ще се справи и тук.

– Различно е! На острова тя имаше Хари и до скоро и Мал. Тук е напълно сама. Мал се промени. Вече едва ли я разбира...

**Мал**

– Бен... Обикаляме гората вече от три часа! Къде може да е тя? - питах уморено

– Не знам. Дано е добре.

– Дестини е добре. Тя е силна. Обаче нали Рапунцел каза, че Руби я няма. За нея се притеснявам.

– Най-вероятно е с рижавото момиченце. - пошегува се Карлос.

– Хора! Гладен съм. Да отложим търсенето за утре! - оплака се Джей.

– Ти и утре ще си гладен! - смъмри го Карлос

– Момчета! Това е сериозно! Стига сте мрънкали! - скастри ги Иви. Кучето на Карлос започна да души пода и да го дърпа .

– Пич надуши нещо. - каза тихо

– Сигурна ли си че пътят е оттук. - чух доста познат глас.

– Напълно! Или пък се минаваше от там? Зле съм с посоките.  - каза другото дете.

– Значи сме загубени в гората?! Хайде да се връщаме на кея. - предложи, момичето, което съм сигурна, че е моята приятелка от острова.

– Звучат като малки деца. - обясни Иви

– Ще проверя кой е там. – реши Карлос

**Дестини**

– Аааа, не! Ще намерим пътят до гимназията! - настоя Руби. Вече обикаляхме гората от 2 часа и не си чувствах краката.

– Както искаш! Аз се връщам на кея. - троснах се аз и тръгнах на обратно.

Както си вървях се блъснах в някого. Не ми върви нещо..... Погледнах към човека и получих дежавю. Усмихнах се.

– Извинявай! - погледна ме синът на Круела Де Вил - Много си ми позната. Да не учиш в Аурадон или да си от острова?

– По-малко и от двете, макар че ми се иска първото да не е истина.... - казах искрено.

– Карлос! Ти ги намери! - чух радостния писък на Мал и се учудих.

- Чакай! Търсили сте ни?

– Разбира се! Сестра ти много се притесни! Както и ние. - уточни тя.

– Много съжалявам за случката с Мерида. Трябваше да я предупредя, че не искаш да имаш нищо общо с нея. - извини се Бен.

– Прав си. Трябваше....

– Хайде по-добре да се връщаме, че иначе мама може да помисли, че Готел ме е отвлякла –тя леко се засмя.

– В момента ми се иска Готел да ме отвлече..... - казах

– А на мен ми се иска да ядем, затова може ли вече да се връщаме в двореца? - каза Джей и всички се засмяхме. Тръгнахме към гимназията и щом я наближихме видяхме папараците желаещи интервю с мен!

– Госпожице Дестини, как се почувствахте, когато разбрахте, че майка ви е Мерида?

– Защо избягахте в гората?

– На острова ли планирахте да се върнете?

Задаваха ми куп въпроси, а аз не планирах да им отговарям. За щастие се чу силен крясък и всички замлъкнаха...

– ОСТАВЕТЕ СЕСТРА МИ НА МИРА! - изкрещя Адриана.

– ИНАЧЕ  ЩЕ СТАНЕТЕ СЛУГИ НА УРСУЛА! - добави Корал.

Всички се стреснаха и на входа на училището видях сестра ми и най-добрата и приятелка. Затичах се към тях и ги подминах. Отправих се право към стаята, която деля с Дизи и се метнах на леглото. Стаята беше празна и на леглото на най-добрата ми приятелка имаше бележка. Взех я и я прочетох: "Дестини, разбрах какво се случи вчера. Ако ти трябвам, че бъда в час, но не се колебай да ме повикаш." Затова ми е най-добрата приятелка. Погледнах към острова и се замислих за Хари. Какво ли щеше да направи той в такава ситуация?

– Разбирам те. - не беше нужно да поглеждам кой е. По-гласа познах, че е Мал. - И на мен не ми беше лесно да се приобщя към хората тук.

– Аз не искам да се приобщавам към това място. И знам, че отначало и ти не го искаше. Дойде, за да вземеш пръчицата. 

– Но не го направих. Открих любовта и приятелството.

– На 14 съм. Имам достатъчно приятели и оставих най-добрия на острова. Искам у дома. 

– Ще свикнеш. В Аурадон не е толкова зле...

Ето я и новата глава! Имам чувството, че не ви харесват моите истории. Кажете ми дали да не ги спра! Моля ви коментирайте и гласувайте! Мнението ви е много важно за мен!