Like the kid next door

Chapter 38

**Карлос**

Както си говорих с Джей, чух шумолене из близките храсти и забелязах един дребен силует. Човека мигновено се скри и приятел ми ме потупа по рамото.

– Добре ли си? - пита изведнъж.

– Да... - казах несигурно - Трябва да проверя нещо. - Станах от дънера върху който седях и се отдалечих от лагера ни. Чух стъпки зад мен и се обърнах.

– Къде отиваш? - пита объркан.

– Стори ми се, че някой ни наблюдаваше из сенките. - обясних тихо.

– Из сенките?! - прошепна изненадано той - Да не мислиш, че Силия или Фреди са в Аурадон? 

– Не знам. Това искам да проверя. - Джей кимна и продължихме да търсим въпросния човек. Стигнахме до една пещера, но не коя да е. Мястото където се намирахме беше пещерата, връзката между Аурадон и Острова на Изгубените. Мястото, където преди време открихме нашите талисмани, пътя, чрез който се върнахме в прогнилите ни домове на Острова. Но Мерлин го беше затворил след това. Нямаше как някой да премине. Но предполагам, че дете със Вуду силите на Доктор Фасилие може и да успее. С Джей се спогледахме притеснени и пристъпихме прага на тъмната пещера. Светнахме с джобните ни фенерчета, които ни бяха дали в лагера и пред нас се отри съвсем нормална гледка. Пещерата беше затрупана от всякъде и на първо четене, нямаше от къде да се мине.

– Сигурен ли си, че си видял някой? Може би покрай историите с Ума започват да ти се привиждат разни неща. - пита леко подигравателно Джей.

– Знам какво видях и чух, Джей. - казах леко ядосан и се доближих до каменната стена. Огледах я добре и забелязах малка цепнатина между скалите.

– Няма начин някой да мине през това. - засмя се Джей.

– Може би не ти или аз, но Силия е доста дребна. - замислих се.

– Гаджето ти също е дребна. - каза той изведнъж.

– Имаш право. - казах притеснен - Но ако Дестини е тук, какво прави в пещерата? 

– Не знам, но това не ми харесва. - бутна ме от пътя и помръдна леко една от скалите, за да направи прохода малко по-голям - Сега и ти можеш да минеш. - усмихна се фалшиво и минах между скалите. Продължих напред и видях рижавото момиче седнало на пода, да притиска коляното към себе си. Приближих се и забелязах, че цялата е в рани.