**Сноу**
Руби ме дърпаше из мола и влизахме във всеки магазин, покрай който минавахме. Най-странното бе, че не ходихме при пухкавите рокли или бляскави обувки и бижута, ами при спортните суитшъри и маратонки.
– Може ли да ми кажеш какво точно търсим? - питах вече уморена.
– Ето! - очите и светнаха и тя се приближи до едни разноцветни худита.
– Какво? В маратон ли ще се включваш? - питах объркана, като тя ми подаде жълтото - Аз ли ще се включвам в маратон?
– Никой няма да се включва в маратон. - доближи се до мен - Ще ходим да помогнем на Дизи. - прошепна ми в ухото и аз я погледнах учудено.
– Руби, искаш да отидем на Острова? Съвсем сами? - виках и тихо.
– Сноу. Ние и казахме за пещерата и ако пострада, няма ли да ти е гузно? - обеди ме тя.
– Трябва да кажем на някой къде отиваме. - настоях аз.
– Не можем. Никога няма да ни пуснат. И могат да накажат и Дестини и Дизи и дори нас! - отвърна ми русокоската и аз кимнах.
– Добре. Какъв е плана? - питах най-накрая и тя грабна розовото и жълтото худи, заедно с два чифта ботуши до глезена и два чифта дънки.
– Ще видиш. - каза тя доволна и аз се усмихнах. Отидохме на касата и платихме всичко, след което се върнахме в гимназията и влязохме в стаята на Дизи.
– А защо сме тук? Това е навлизане в личното пространство, Руби!
– Трябва ми игла и конец да пришием семейните ни гербове и евентуално нещо полезно от тук. Като въже или фенерче... - каза тя започвайки да шие - Не знаем какво ни очаква в тази пещера.
– Тук няма нищо такова. - казах като отворих гардероба - Само дрехите на Дизи и Дестини.
– Ще минем и с фенерите на телефоните ни. - каза Руби и метна жълтото худи по мен. Аз го взех и се облякох набързо в банята. Никога не бях носила нищо подобно. Приличах малко на... злодей. Излязох и видях Руби облечена по същия начин, но панталоните и бяха малко по-светли, а худито и беше розово и си беше сплела дългата коса на прекрасна плитка. - Е? - пита тя като ме видя.
– Признавам, че плана може и да стане. - заявих и двете се прегърнахме през рамо, слагайки раниците ни на гръб и излизайки доволно от стаята.
YOU ARE READING
Like the kid next door
FanfictionКой каза, че злодеите имат само по едно дете? Мислили ли сте, че може би не Мал и групата и са били забравените деца? Има ли други, по-неизвестни от тях? Ако да, вероятно им е писнало да се крият в сенките на по-големите си братя и сестри. Дойде и т...
