Like the kid next door

Chapter 60

**Сноу**

Вървяхме на бавни крачки през гората и след около три часа усетихме миризма на риба и изгнила храна. Не след дълго се намирахме из улиците на небезизвестния Остров на Изгубените. Вървяхме измежду пиратите докато накрая не стигнахме един доста дълъг и тесен пазар.

– И сега какво? Не познаваме Острова. - напомних аз, но Руби като чели беше изумена от мястото и не ми обръщаше внимание. В далечината забелязах едно момче, което страшно ми напомняше на някой, но не можех да се сетя на кой. Той извърна поглед към нас и Руби му помаха. Тогава някой дръпна мен и Руби за раменете и заедно се озовахме в една малка уличка далече от пазара.

– Какво правите тук?! Нали ви казах да не идвате?! Опасно е! - развика ни се Дизи и Арабела влезе в уличката след нас.

– Нали не очакваше просто да те оставим? - каза Руби и погледа на Дизи се премести от нас двете към русалката.

– А на всичкото отгоре сте замесили и Арабела! - въздъхна тя и момичето помаха невинно с ръка.

– Не са ме замесвали. Аз настоях да дойда. - обясни Арабела.

– Добре, но сега е по-добре да си вървите. Тук е опасно. - каза Дизи.

– Опасно е и в тези гори! - казах аз - Колкото и да искам да се върна, предпочитам да остана тук с теб. - погледнах Дизи и тя се усмихна леко местейки погледа си към всяка една от нас.

– Добре. Да вървим. Оглеждайте се за Дестини по пътя. - каза злодейката и трите кимнахме.

**Адриана**

Навън се стъмни и с Корал причакахме момчетата в нашата стая.

– Значи, взимаме лимузината, отиваме на Острова, крадем пръчката от сестра ми и се завръщаме тук утре по обяд? - изясних плана.

– Ако може и по-рано. - каза Корал когато момчетата почукаха на вратата. Ние излязохме тихо и групата ни от четирима се отправи към паркинга. Вече там се скрихме в един храст и Гил отиде до охраната. Започнаха да си говорят и аз и Хари се отправихме към най-близката лимузина.

– Като намерим сестра ти, как ще я опазим от Корал. Тя е бясна. - каза Хари и аз клекнах, за да се опитам да отключа вратата на колата с фиба. Откакто има нови злодеи в Аурадон, защитната им система се е подобрила.

– Корал не е проблема. Ти спомена нещо за Джини и Куинси. Те ме притесняват. - казах и като чух едно 'ЩРАК' се усмихнах широко. Метнах се в лимузината и Хари зае шофьорското място. Корал се беше промъкнала в кабинката на охранителя и беше вдигнала бариерата за нас. Като минахме покрай нея тя замери Гил с пръчка по главата и той си спомни за плана. Спря да си бърбори с охраната и двамата с Корал скокнаха на задните седалки на колата. Хари започна да шофира бързо, тъй като охранителя осъзна какво става и май викна подкрепление. Като излязохме от Аурадон всички си отдъхнахме и Хари намали малко отправяйки се към скалата, откъдето се отваря моста.