Chapter 22

23 3 0
                                    

**Адриана**

С Корал влязохме в часа по магически артефакти и си седнахме на местата. Феята Кръстница влезе и Корал веднага изтича до нея с кутията мъфини. Поговориха си малко и после Корал ме извика при тях.

– Хайде да раздадем мъфините! - каза РАДОСТНО?! Да не си е ударила главата много силно като е бягала от болницата?

– Дообрее. - казах съмнително и двете обиколихме стаята и всеки си взе от мъфините, но съм почти сигурна, че видях много от хората да ги изхвърлят без да ги пробват. Е, повече храна за злодеите на острова. Като раздадохме и последния мъфин седнахме на местата си и учителката започна да преподава.

– Книгата със заклинания. - каза Феята. - Древна книга, пълна със зли заклинания и отвари. Злодеида, злата фея, я е писала с години, обмисляйки всяко заклинание и съставка, за да може един ден да завладее света.

– Грешка! - провикна се познат глас от вратата. - Не ги е мислила години, нито векове. - продължи Дестини. - Просто не получила покана. - феята я погледна учудено.

– Не трябва ли да си в час, Дестини? - пита любезно.

– Да, но трябваше да отида до сестрата... - показа си пръста - и после Руби ме засече по коридорите и ме помоли да и помогна да раздаде поконите за предстоящия и рожден ден. - обясни сестра ми и даде по едно розово пликче за писма на всеки в стаята. - Приятен ден. - изстреля и си тръгна.

– Приятен ден? Наглеждай сестра ти, че май става добра. - прошепна с насмешка Корал и после продължихме да внимаваме в урока.

**Дестини**

Излязох от часа по магически артефакти и Руби ме погледна весело.

– Даде покана на всеки, нали? 

– Да. Още много хора ли остават? - питах уморена.

– Не. Само половината кралство. - изпищя радосно и ме дръпна напред, за да продъльим раздаването.

– Половината кралство? Не мислиш ли, че това са много хора? - питах докато залепях покани по шкафчетата.

– Не. Ти с колко хора си го празнуваш? - пита заинтересовано.

– Ако не броим семейството, двама. Но не заедно. Те не се понасят.

– Само двама? - пита някак тъжно.

– Е, като бях по-малко бяхме цяла група. Мал, Джей, Корал, Дизи, Гил, Хари, Ума и другите пирати. Сега само Дизи и Хари ми останаха. Е, по-точно само Дизи. - казах тъжно и двете продължихме да разнасяме поканите.

Like the kid next doorWhere stories live. Discover now