Like the kid next door

Chapter 28

**Дестини**

Слизайки по стълбите пред училището се спънах и паднах, но преди да докосна земята се озовах в ръцете на Карлос и се усмихнах. 

- Има ли ден в който не се пребиваш? - въздъхна той и ми помогна да се изправя.

- Май не. - засмях се и го прегърнах - Но пък си имам теб, да ме спасяваш. - прегърна ме през рамото и така се запътихме към кафето до училището. Седнахме на една маса и си поръчахме. Карлос извади едни учебници и заби нос в тях. Аз ги взех от ръцете му и ги затворих.

– Хей. - оплака се той - Преди малко разбрах, че имам тест по Философия на джуджетата след обяд, а пък не знам нищо.

– Няма и да научиш. Виж, не е нужно да четеш по тези предмети. Знаеш историите на всяка една принцеса. Карай по логика. - обясних му. - А и щом си ме извел на обяд, обърни ми малко внимание. - засмях се и той се усмихна. прекарахме цялото голямо междучасие заедно и като започна часа, едва стигнахме на време.

**Корал**

Лимузината спря пред училището и всички хора погледнаха към нас. Изстрелях се от там и се запътих към стаята ни с Адриана, но тя беше празна. Сетих се, че може да обядва в столовата и се затичах натам. По коридора се блъснах в Гил.

– Корал! Хей, Корал! - извика той, но аз го подминах.

– Нямам време Гил. - казах пренебрежително и след малко бях в столовата. Огледах се и видях приятелката ми да седи на маса с Джей и Иви. Отидох при тях и като Адриана ме видя, тръгна да става, но аз я спрях. - Може ли да поговорим?

– Не искам да говоря с теб. Остави ме на мира. - каза и ми избута ръката, за да мине.

– Съжалявам. Ясно? - тя спря на място, но не се обърна към мен. - Не исках да говоря така за Дестини. - обърна се към мен и се засмя леко.

– Не всичко се върти около нея, Корал. Нима не разбираш? Аз съм малката сестра, която не може да постигне нищо сама. - почти изплака - И макар мама никога да не ме е карала да и нося храна, знам, че ценеше Джини повече от мен. А и двете сме нейни деца. Дестини и беше просто малката прислужница. Но тя е три пъти повече моя сестра отколкото Джини някога е била. - каза и излезе от столовата. Джей тръгна след нея, а Иви ме прегърна. Макар и да бях враг на злодейските деца, наистина имах нужда от тази прегръдка...