Like the kid next door

Chapter 45

**Мал**

Събудих се от тракането на шиещата машина на Иви. Погледнах синьокосата ми приятелка, която седеше на един стол, забила поглед в плата пред себе си. Отместих поглед към часовника ми и се завих през глава като видях, че часа е пет сутринта.

– Иви, не мислиш ли, че е малко рано за това? - питах като си показах само очите изпод одеялото.

– Мал, стоя от половин час на този стол и съм направила само две рокли и половина. Не знам дали ще успея навреме с всичките. - оплака се приятелката ми и аз седнах на леглото. Погледнах към стойката за дрехи по средата на стаята и се изправих. Там висяха две рокли, една тюркоазена с морски елементи по нея и една лилава с неоново зеленото, което купихме вчера и черното очертание. Познах, че е моята, смъкнах я внимателно от закачалката и я пробвах.

– Еха! - възкликнах като се огледах и Иви застана зад мен с черни токчета в ръка.

– Обуй ги, за да видиш крайния резултат. - обясни тя и аз я послушах. Тя се усмихна и се върна на работното си място.

– Значи днес ще пропускаш часове? - питах я като седнах на леглото, за да се събуя.

– Първо ще говоря с Феята Кръстница. - каза тя без да отделя поглед от винено червения плат.

– Мога аз да го направя. - предложих - Така или иначе трябва да се извиня за отсъствието от програмата вчера. 

– Това ще е страхотно! Благодаря! - каза тя и ми се усмихна, след което продължи  с шиенето. Съблякох си роклята внимателно и облякох едни тъмно лилави скъсани дънки и зелена тениска с надпис "Да живее злото!". Обух си протритите кубинки, но не си взех коженото яке, защото беше топло. Сресах се набързо и се отправих към кабинета на Феята.

– Мал. Каква приятна изненада! - каза тя, усмихната както винаги.

– Здравейте. - казах мило и седнах на стола пред нея - Исках да се извиня за вчера. Имах много неща в главата и не исках да се появявам пред цял Аурадон така, и то сама. - излъгах, но лъжата съдържаше капка истина.

– Разбирам те. Не се притеснявай. Нищо зло не беше сторено. - изрече мило - Но къде беше? Много се притесних като не те намерих никъде из гимназията.

– Излязох на разходка в гората. Чистия въздух помага. - обясних и тя си отдъхна. Излязох от офиса и облекчена и се запътих към столовата, защото вчера не бях яла почти нищо. Взех си плодова салата и кафе и седнах на масата до прозореца. Погледнах стенния часовник и осъзнах, че вече е седем. Хората бавно започнаха да влизат и заемат място докато тишината, на която се наслаждавах, изчезна напълно. Отсервирах си остатъка от закуската и се сетих, че забравих да говоря с Феята за Иви, затова забързах крачка към офиса и, където видях Бен. - Бен! - възкликнах и го прегърнах. Той се усмихна и ме целуна. - Кога се върна?