Double (vkook)

2

Тае прекрати краткия очен контакт със студените карамелени очи, и се настани пред отново усмихнатата жена. Подаде ѝ листа, който стискаше със запотени от вълнение ръце.

-Амм.. това е декларацията за допълнителните часове. -Погледна я нервно, докато тя просто кимна, поемайки нужната бележка. Хвърли по едно око на графите с информация.

-Оооо ти си от музикалните паралелки, браво на теб. - Възкликна с още една топла усмивка, която успя да предразположи Техьонг и да го накара да изпари ненужните дразнещи мисли, оплитащи се една в друга. Нотка на вълнение се изписа върху лицето му.

-Така е!- Показа ѝ широката си квадратна усмивка, чрез която си пролича колко беше горд от този факт. 

-Хммм случайно да знаете как се делят музикалните паралелки?- Намери за удобно да разпита милата жена. Един от малкото усмихнати възрастни, с който днес имаше честта да се запознае. Избора не беше голям. Представляваше закръгления нисък заместник директор, с дрезгав и дразнещ тон, чиято физиономия цели да те разкара на секундата и плешивия очилат професор по биология със странната червена папионка. Трябваше да си признае, че след този така 'любим' час не бе обърнал внимание на другите учители. 

-О ами значи мисля, че музикалните паралелки са две. Подбрани са най-добрите деца от целия свят. - Тае се усмихна лукаво и наведе глава в опит да не бъде забелязан. " И с най-голямо богатство" бяха думите, който така пареха езика му.

-Подбрани са деца с различни таланти свързани с музиката. Танцуване, вокално пеене, композиране и така нататък. Ще изучавате всичко.  Разбира се главно специални предмети. Предполагам си наясно, че етажа, на който се намира класната ти стая е изцяло за музикалните паралелки. Има зали за тренировки и звукоизулирано студио, в което ще се опражнявате.- Техьонг можеше да се съгласи с това. В сградата имаше предостатъчно място и без това. Така поне можеше да се съсредоточи само върху музиката, без да обикаля останалите класни и да наблюдава различните таланти на хората. 

-Благодаря ви!- След като приключи разговора с усмихнатата жена, реши да се върне в стаята си. Беше твърдо решен да отбягва така наречения си секвартирант. След като провери още няколко пъти часовника на ръката си, реши да си вземе душ. Имаше достатъчно време до вечерята и реши да не го обогатява в седене на едно място и дразнене за сметка на чернокосото момче. То от своя страна стоеше на своето легло и прецизно натискаше бутоните по клавиатурата на лаптопа си. Около главата си имаше червени слушалки, от които всъщност не се чуваше нищо. Те разбра, че те всъщност са там с цел игнориране на обстановката, което го подразни още повече и го накара да затръшне вратата на банята след себе си.