Double (vkook)

16

Телефонът на бронзовокоското не спираше да звъни. В крайна сметка след тричасов сън Техьонг беше събуден от дразнещото вибриране на мобилното си устройство.  Изправи се от зелената ливадка и се поогледа в различните посоки. Отне известно време докато съзнанието му бе достатъчно будно и готово да си спомни къде всъщност се намира. Протегна ръцете си нагоре и с притворени очи се прозя гърлено.

Извади телефона си от предния ляв джоб на долнището си и в секундата, в която го включи се хвана за главата. 37 пропуснати повиквания и около 23 съобщения адресирани до него от не кой друг, а разбира се най-добрия му приятел. Набързо набра познатия номер и в момента, в който допря устройството до ухото си, вече можеше да чуе притеснения глас от отсрещната линия.

-ТЕХЬОНГ. .. О БОЖЕ КЪДЕ СИ?.-Джимин звучеше запъхтяно и трудно изговаряше думите, въпреки че нищо не му попречи да ги изкрещи. Тае набързо обясни точната си локация, след като бе наясно, че измъкване този пън нямаше.

-Ох колко си прост по някога. -Джимин звучеше по спокоен от преди. Изговаряше думите си с лека усмивка, която макар и за Техьонг да бе невидима някак успяваше да го накара да се почувства по облекчен. Момчетата се разбраха да се чакат в столовата по обяд, което беше горе долу след 25 минути. След като затвори телефона, Те побърза да се измъкне от горичката по същата пътечка, по която бе дошъл по-рано през деня.

Времето, с което разполагаше беше напълно достатъчно, за да успее да се придвижи от източното крило, до западното. Изненадан бе от гледката която завари в столовата. На обичайната маса, както винаги Джимин стоеше и го чакаше, човъркайки с прибор в храната си. Сам.  Тае набързо се насочи към него. Столовата бе препълнена и от всяко ъгълче се чуваха различни гласове.

-Хей- Тае поздрави и в отговор Джим вдигна главата си стреснато. Погледна го и се усмихна съвсем леко, но топло.

"О, мамка му"

Техьонг познаваше тази усмивка. Именно заради нея момчето загуби следващия си половин час в обяснения, какво се случва между него и така любимата принцеса. Бе наясно, че доста от нещата нямаше как да сподели, но също знаеше, че милото и невинно момче на име Парк Джимин, още познато, като малкото дяволче, което Тае търпи от малък, щеше да направи всичко възможно да изкопчи нужната информация. Затова и главно се завъртя около случката от сутринта.

-Значи си искал да го целунеш!!!- Джимин извика радостно и заподскача около масата с весело изражение.

-Н-н-не.....не о Боже Джимин млъквай!!- Бронзовокоското последва примера на приятеля си и набързо скочи от мястото си, но с малката разлика че изражението му съвсем не бе весело. Набързо запуши устата на Чим и със злобен поглед го накара да седне обратно.
 
-Хората ни гледат говори по тихо!

-Не съм виновен, че си извратен- Техьонг завъртя очите си при досадния коментар. Изведнъж се изправи на ново. Направи знак на Чим да последва примера му и с ленива крачка се запътиха към общежитието. След известно време тъпи коментари и смях от страна на Джимин момчетата се разделиха по различните етажи, на които се намираха стайте им. Техьонг се надяваше да поспи още малко преди нощното безсъние да го хване отново. Имаше още доста неща, над които да се трови да размишлява през по късните часове на вечерта.

"Джънгкук"

Добре това също е найстина адски кратко и безинтересно. Но нямаше как да оставя момчето само в гората, трябваше да го накарам да се прибере някак. (Обещавам от тук нататък да става по интересно и да има повече vkook моменти)