Double (vkook)

33,5

-Шшшт Техьонг ела тук!- Юри се провикна на високото дванадесет годишно момче, което до преди секунда тичаше задъхано из двора на голямото имение.
 
-Юри защо се криеш?- Попита тихо щом се доближи до русокоското.
 
-Не ми казвай....и ти ли?!- Покри устата си щом по-големия направи горчива гримаса.

-Какво стана? Защо се криеш от Ера?- Попита отново, сядайки зад голямото широколистно дърво в края на поляната. Сянката падаше върху тях, а златистата ограда на имението им помагаше да се скрият от очите на преминаващите.

-Счупих огледалцето ѝ и направо побесня!- проплака Юри на по -малкия.

-Започна да ме замерян с каквото и попадне и избягах до тук. Ами ти? Защо се криеш?- Русокоското потупа Тае по рамото и му даде знак да започне да говори.

-Ааа ето за това обувките и бяха навсякъде из коридора!- Удиви се Техьонг щом разбра за какво става въпро. Момчето навъртя набързо възможния сценарии и започна да разказва внимателно оглеждайки се в страни. 

-Слушах музика и се качвах по стълбите, когато без да обърна внимание стъпих на нещо, подхлъзнах се и паднах. Тогава Ера се подаде. Мога да се закълна че очите и бяха червени. Беше ядосана и ми се развика щом видя какво бях настъпал. Инстинктивно започнах да бягам а тя хвана чехла и започна да ме гони. Дори не знам как се измъкнах и успях да дойда до тук..... - Техьонг продължаваше да се оглежда във всяка една възможна посока. Наистина се надяваше сестра му да не ги открие скоро. Сериозно момчетата понякога не разбираха как е възможно и от най-малкото да се ядосва и да побеснява така, но в крайна сметка нямаше какво да направят. Странно бе колко сила имаше в тънките и ръце. Толкова, че да накара момче да иска да избяга от гнева ѝ. Момчетата започнаха да се кискат малко по звучно от предполагаемото, което на практика не бе най-добрата идея при положение, че се намираха специално в тази ситуация.  Както си седяха изведнъж усетиха косите си дръпнати и адски обтегнати на зад. До такава степен, че още малко и очите им щяха да изкочат. Парливото чувство наподобяващо болка ги накара да се изправят едновременно. Нещо дърпаше косите им и това нещо не бе нищо друго а именно....

-ЕРА!!- провикнаха се едновременно.

-Пусни ми косата.....!- Проплакаха отново едновременно. В отговор получиха лек и мимолетен смях. 

-Не мисля, че ще се случи.- Отвърна тихо момичето и се запъти към имението, влачейки двете момчета след себе си.

Това е малкото ми завръщане след мнооого дълга почивка. Прегледах предните глави и има толкова грешки че ще се самоубия😅 Ще гледам да качвам веднъж седмично и след като я завърша (защото съм решена да я завърша) ще гледам да редактирам повечето.