Double (vkook)

46

Тишината рязко натежа, щом момичето напусна стаята. Момчетата гледаха в земята, сякаш силен ритник ги бе върнал в реалността и сега не знаеха от къде да започнат, какво да кажат? И двамата бяха действали импулсивно, а мислите за това какво мисли другия ги разкъсваха безмилостно. Бояха се да продумат, случайно да не направят положението си още по мизерно.

-А/А....- започнаха едновременно. Отново минута тишина. Преглътнаха, избягвайки чуждия поглед. Отново очи в земята, после рязко на тавана и така рутината от начало. Може би изглеждаха странно, но повтаряха тези действия непрестанно. Скоро Кук се спря върху една топка, решен повече да не обърква виенето в главата си допълнително. Пое дълбоко дъх.

-Т-тае....-Започна несигурно и абсолютно без никакво желание. 

-Може ли-и да п-продължим~?- закри червеното си лице в длани като засрамено бутна гърба си към стената. Техьонг седеше прав, наподобяващ скулптура. Известно време не беше мръднал, нито пък мигаше, което от една страна започна да става притеснително. Със всяка изминала секунда срамът на Джънгкук се увеличаваше, до степен в която бе по червен и от домат. Наподобяващ засрамено момиченце, той прегръщаше коленете си, скрил напълно лицето си в чуждата и широка тениска. За пръв път такъв прилив от смесени чувства и емоции запълваше уж безчувствения чернокос младеж. Момчето не бе свикнало на подобна изява, а червеният цвят върху лицето му, му бе крайно непознат, макар и да вярваше че ако продължава така щяха да се срещат достатъчно често, за да станат приятели. Вече знаеше че червеното няма да се превърне в любимия му цвят, дори напротив. Изцъка звучно при досадните предположения. Ушите му горяха, челото му се потеше, погледа му бе замъглен. Колко още щеше да го мъчи Техьонг? Наистина, не издържаше тежестта на това изречение. Още минута и щеше жестоко да съжали за казаното. А така се надяваше нещата да се обърнат в негов интерес. Сега какво? Да не би да провали отношенията им с казаното? Техьонг щеше да го избягва? Да се прави че не го познава? Хмм.....

-Хей- ръцете на Тае нежно прекъснаха гадните мисли за изникналите възможности в взаимоотношенията им. Джънгкук не бе забелязал кога бронзовокосия се бе приближил. Може би се дължеше на опитите всъщност да го изолира за секунда, като заравяше всяка част от лицето си в мекия плат на тениската му. Почувства облекчение от чуждите ръце, обвили гърба му в нежна прегръдка, но въпреки това изтезаващите възможности, които до преди малко изреждаше в главата си все още не бяха изключени. Не знаеше какво е точно. Това което изпитва разбира се. Но може би бе на ясно с едно.

-В-вече не сме п-приятели?- попита жално, загледан в карамелените очи пред себе си.

Извинете за грешките~