Double (vkook)

21

-Какво имаш в предвид?- Тае попита тихо. Сърцето му ускори ритъм, щом усети напрежението и прекалено сериозното отношение от страна на Кук.  Не бе наясно точно какво означаваше онова дългото, което му бе казано туко що, но бе убеден, че нямаше да се зарадва особено на обяснението. 

-Точно каквото чу. -Джънгкук се отдръпна леко, но все още бе достатъчно близо, така че тялото му да се заключва в перфектната прегръдка. Разположи дланите си симетрично върху изящните скули на Техьонг. Може би беше опит да привлече вниманието му достатъчно. Само ако знаеше, че силата която прилагаше може да бъде премахната само с пръстче от страна на Тае. Но сега не беше времето да превръща всяко едно от действията му в нещо сладко. Съсредоточи се във вече видимо потъмнелите очи на чернокоското. Преглътна тежко и зачака търпеливо.

-Техьонг. Имам раздвоение на личността. -По-малкият изплю набързо преди да отмести нервно треперещите си пръсти от лицето на бронзовокоското. Усети как напрежението изведнъж се подпря върху не толкова широките му рамене и преглътна тежко. Гърлото му бе странно сухо и всяка капка от слюнката му стържеше болезнено. Можеше да се закълне, че Тае бе чул всичко. 

-Добре.- нежният глас на Техьонг се разнесе приятно, пращайки странни тръпки по тялото на Кук. Чернокоското вдигна рязко и видимо изненадано погледа си, само за да го заключи с миловидните и загрижени очи на Тае. В следващият момент погледа му падна върху леката и успокояваща усмивка, за която можеше да се закълне, че беше най-големият чар на момчето.

Усети гърдите си прилепнали към чуждото тяло и за първи път се чувстваше толкова уплашен, за това че по свое желание бе споделил най-важното за себе си и толкова защитен и в безопасност, за първи път предпочиташе някой да прегръща студеното му тяло. Бе толкова чисто и невинно.

Сърцето му размени мястото си със стомаха и парализиращото чувство от пулса на Тае, разнасяше приятната доза адреналин във вените на чернокосия. Може би нямаше да го признае, но единственото което искаше в този момент, както и за в бъдеще бе да не го пускат.

Желанието за силните ръце на Техьонг, увити около слабата му талия и студени ръце приятно гъделичкаше тялото му. Усмихна се. И въпреки, че главата му бе заровена във мекият лилав суичър, може би това беше най-искрената и прекрасна усмивка, която някога бе позволил да се появи върху магически контрастиращите на бялата му кожа, червеникави устни.