Double (vkook)

36

Кук погледна в гърба на мъжката фигура до тази на прекрасната дама посетила го по рано. Успокоителна въздишка напусна гърлото му щом разпозна широкия гръб на Юри. Не беше кой знае какво, но беше успокояващо да знае че има "възрастен" с тях, който познава. Ера се усмихна приятно на задъханите момчета, които само преди минута изминаха разстоянието от стаята си до двора на учебното им заведение тичайки.

Вратите на колата автоматично се отвориха и Кук беше бутнат на задната седалка от прекалено поизпотения от притеснение Техьонг, а Ера зае мястото до пасажерското. След около 30 минути на спокойно каране от страна на Юри и избиране на мястото, където да хапнат, четиримата вече се бяха настанили на шест местна маса близо до прозореца в най-изисканото ресторантче, което малкото заселено място предлагаше. Обстановката беше приятна и свежа.  Освен тяхната в помещението не бяха заети повече от 1-2 маси.

Учудващо празно имайки се в предвид хубавото разположение и приятно обслужване от страна на персонала. След поръчването на закуската разговорите не се въртяха около друго, освен въпросите на Ера към Техьонг спрямо учебните предмети и подготовката спрямо музикалната част на обучението му. Тае отговаряше тихо и просто с по няколко думи. Юри и Кук се хранеха в чиста тишина и сведени погледи надолу към порцелановите им бели  чинии.

-Радвам се за вас.- Каза момичето с лек и одобрителен тон. Веднага след това изяде забоденото ярко червено чери доматче на вилицата си. От неочакваното изречение Техьонг пък  изпусна своята, а в следствие от дразнещия звук, който се предизвиква от сблъсъка между прибора за хранене и пода под столовете на момчетата Кук рязко подскочи. По голямата двойка се засмя леко в един глас.

-К-как така? Какво имаш предвид Ера?- Тае я погледна в очакване и шумно преглътна в страх от следващото, което може да чуе. Сам не бе на ясно каква точно бе връзката му с Кук, но определено чувстваше нещо спрямо чернокоското. Нещо което нямаше как да разкрие пред родителите си и най-малко пред скептичната му, строга и най вече страшна сестра.

Неодобрението ѝ можеше да означава всичко, но в никакъв случай това да остане в академията и да продължава както до сега в отношенията си с Джънгкук. Можеше семейството му да реши, че има повреда някъде вътре в него и да го отведат на далеч така че повече никога да не види Кук. От известно време подобни мисли притесняваха момчето почти всяка вечер, но нямаше как да признае пред когото и да било. Единствения на когото можеше да се довери бе само и единствено Юри. Юри....?!?! Не се и очуди от къде ли можеше сестра му да знае....

-Нямам против Тае, стига да си щастлив. -Сестра му го погледна, вече напълно сериозна. Сплете пръстите на ръцете пред лицето си и го погледна със всичко което има.

След напрегнатия разговор стана ясно, че Ера бе на ясно с проблема, който Кук има. Юри ѝ бе разказал всичко  без пряк разговор за чувствата между момчетата, които все още не бяха известни и на самите тях. Ера бе потвърдила, че няма против това Тае да помага на момчето разбира се в границите на "нормалното". Сестрата на Техьонг най-накрая успя да предразположи Джънгкук поне малко така че момчето в момента се смееше свободно на детските истории, които тя разказваше за брат си.

-Хей  Кук. - Тае се обърна към момчето поставяйки неволно ръка на бедрото му. Хубаво беше, че двойката седеше срещу тях така че действията му бяха незабележими за всеки в ресторанта освен за чернокоското. Джънгкук се обърна към него щом неочаквано усети топлата ръка върху крака си.

- Какво ще кажеш за кино?- Предложи бронзовокосия достатъчно силно, за да може и Ера и Юри да чуят предложението. Още веднъж той натисна тъканта на Кук и повдигна ръката си, обхождайки половината му бедро, разбира се напълно неволно и неусетно. Джънгкук кимна положително за предложението му немощен да каже нещо. Ставаше му топло и не искаше да се разбира. Щом ръката на Тае докосна края на панталоните му, бельото на Кук вече бе достатъчно издуто. Техьонг се подсмихна.......неволно.

-А-аз ще отида до тоалетната!- Джънгкук заяви прекалено силно и пискливо от нужното, избута стола си назад, придавайки скърцащ звук на тихата обстановка и набързо се затича към вратата в края на помещението. Техьонг също се извини и тръгна след чернокосия, оставяйки неразбрани погледи да следват гърба му.

Извинявам се за грешките ~