Double (vkook)

23

Джънгкук стоеше свит от неловкост и притеснение.  От време на време потреперване с крак, докато стискаше топлата порцеланова чаша в ръце. Случваше се да опита да изпие част от чая вътре, но след допира с устните му осъзнаваше, че бе прекалено горещо за неговия вкус. 

-И заради това искате да извиня оцъствията ви за последните няколко дни??- Юри повиши пискливо глас, невярващо и захвърли листовете хартия върху бюрото си. Бе се заел да оправя част от дукоментите за днес, когато Техьонг връхлетя в кабинета му със срамежливо чернокосо момче зад себе си. 'Ах това сигурно е въпросната принцеса...така де Джънгкук' помисли си той, щом видя изпепеляващо черната коса, за която бе слушал толкова много.  

-Точно така.- Съгласи се съвсем спокойно Тае. Бе заел мястото до това на Кук, докато Юри съвсем спокойно стоеше зад бюрото си. След много, ама найстина много дълъг разговор, за това как Юри би помогнал и всичко, Техьонг най-накрая бе успял да накара Кук да дойдат до въпросния кабинет на психолога. В началото чернокоското се дърпаше. Бе твърдо против това да споделя подобна информация на още някой. Хората, които знаеха за случая му се брояха буквално на едната му ръка, а той чисто и истински вярваше, че каквото и да става този брой не бива да се увеличи.

Прекалено многото разкази на Тае, за това, че познава Юри от както се бе родил, че бе израснал с него и бе любимият на сестра му, този с който споделяше всичко, а и не биваше да се оставя назад и факта колко способен бе всъщност в професията си.  Именно всичко това накара Кук да захвърли ината си за малко и да повярва на Кук. Осъзнаваше, че всъщност ако не го бе направил нямаше как да оправдаят всички тези оцъствия. Да не говорим за проблемите които щяха да се създадат в чисто семеен план. 

-Оххх....добре...ще го направя.- Юри се изправи и доближи до двете момчета. Намести се на мястото си срещу тях и извади средно големи листове тип А5, на които предварително бе разпечатана информация. Психологът попълни нужните данни и извади личния си печат от някъде. Доволно го погледна и с възхищение, очевидно към себе си удари по един печат на двата листа. Въздъхна щом погледна момчетата и в рамките на минута ги пробождаше с изучаващ поглед. Кук можеше да се закълне, че ако бе продължило и секунда повече щеше да умре. Притеснението му идваше в повече.

-Ето.- Подхвърли Юри, подавайки им листовете.

-Предайте ги на класния ръководител, написал съм причините и времето в което сте оцъствали, не би трябвало да ви разпитва предвид че извинителната ви бележка е от психолог. Все пак е личен въпрос.-Изясни с лека усмивка. Найстина Тае бе сигурен, че освен Кук, Юри също страдаше от раздвоение. Не бе нормално да сменя настроението си за стотни, предвид това какъв лигльо всъщност беше попринцип.