Double (vkook)

32

Техьонг бавно постави лявата си длан върху бедрото на Кук, а с другата започна да прави леки движения по бузите и лицето му. Топлината от кожата му започна бавно да изгаря тази на чернокоското, при което той потреперваше съвсем леко. Изкусително започна да навлажнява долната си устна с език и да я захапва в равни интервали от време.

Все едно броеше секундите и на всяка трета правеше провокативното движение, като следеше погледа на Тае със своя.  Не издържа особено дълго преди да се отпусне напълно в скута на бронзовокоското. Вече потното му тяло бе извън контрола на мислите му. Нещо, с което Джънгкук се примири щом усети твърдината под себе си. Неусетно започна да се отърква, движейки бедрата си върху тези на Техьонг.

Дишането му бе накъсано и изострено до такава степен, че Тае можеше да чуе как всяка глътка въздух навлиза в дробовете му. Устните му не отдавна се бяха подули. Привличащо червеникавия им цвят не се отразяваше особено добре върху съзнанието на Те. Бяха опияняващи и доста пленителни. Бе напълно наясно какво се случва и реши, че може би това бе шанс. Да минат поне първо ниво.

Така си мислише докато не усети чифт студени ръце да се прокрадват под дрехите му. Пръстите на Кук играеха безпощадно върху гърба на бронзовокоското. Звуците от устата на Кук се умножиха. Двойно повече и двойно по-силни. Цялата ситуация го докарваше до лудост. Поне докато все още беше със всичкия си. Тае премахна връхната му дреха и бавно започна да поставя пеперудените целувчици по голите му рамене. Техьонг се досети за пиратите в книжките и приказките, чийто легенди разказват за прекрасните песни в океана.

За мелодията, с която сирените така силно привличали. Кук действаше по подобен начин именно в този момент и Техьонг бе все едно завързан към него от нещо невиждано и прозрачно. Не биваше да прекалява, но нямаше как да спре. По лошото беше, че се осъзнаваше, но не спираше. Джънгкук започна да пъшка и мяука в ухото му, все още обгаряйки гърба му със студените си длани.
 
-Т-тае.....- Изведнъж Техьонг замръзна. Привлекателното стенене на името му рязко го извади от великолепния и дълбок транс и като попарен изкочи от палатката. Невероятно бе как в рамките на секунда бе дръпнал Кук от себе си, откопчал всичките ципове и закачалки и в момента тичаше към пътеката навътре в гората.  Джънгкук погледна очудено, преди да осъзнае какво е направил. Набързо скри зачервеното си и засрамено лице в длани и тръгна след Тае.

Задъхано тичаше измежду дърветата по вече познатата пътека. Не се страхуваше. Всъщност дори се чувстваше в безопасност по незнайно каква причина. Видя Техьонг клекнал близо до поточено. Плискаше лицето си със студената бистра вода. Кук се приближи неуверено и прегърна момчето из отзад. Тае остана изненадан от действието и стреснато погледна през рамо, само за да се срещне с тъмните черни коси. Невинна усмива се появи върху лицето му щом се обърна и пое момчето в прегръдките си.

- Съжалявам.-Прошепна едва доловимо в ухото му. Известно време момчетата поседяха така. Единствения разпознаваем звук беше този от непрестанно течащото поточе. Докато Кук не се престраши да наруши обвзелата ги тишина.
 
-Тае........-Започна бавно и рисковано. Техьонг се надигна готов да го изслуша.

-Мисля, че минахме първо ниво.........-Добави срамежливо в опит да избегне любопитния поглед. Техьонг не каза нищо. Засмя се съвсем леко и вдигна Кук на ръце.

-К-какво правиш?!?!? ТЕХЬОНГ ПУСНИ МЕ НА ЗЕМЯТА!- Джънгкук започна да крещи истерично щом Тае го понесе на някъде.

-Спокойно принцесо, прибираме те.