Double (vkook)

11

Техьонг стискаше силно джоба на якето си, усещайки ъглите на блистера зад обвивка на дрехата да се забиват болезнено в пръстите му. Точно преди няколко минути успя да се измъкне от колата, с която Юнги и Чим прибраха него и Кук. Някак напрежението през целия път не му се отрази добре и именно заради това реши да побърза.

Вървеше прекалено бързо. Притеснението в гърдите го задушаваше и задъхваше, както и факта, че всъщност взе нещо чуждо без да го върне, но реши да не обръща внимание и да губи време, стараейки се да нормализира дишането си. След известно време стигна до висока кафеникава и дървена врата. Златна гравирана табелка разположена симетрично по средата извести Тае, че е на правилното място.

"Психолог Парк Юри"

Техьонг се спря рязко и въздъхна тежко, при което преправи гласа си леко. Вдигна лявата си ръка пред лицето и потропа точно три пъти, като гледаше да не е прекалено силно. Не знаеше дали трябва да се чувства ядосан.....или тъжен.....или....и той не знаеше.

-Влез!!!- Най-накрая от вътрешната страна на вратата се чу приглушеното позволение на психолога. Тае здраво уви пръстите си около дръжката и я натисна бавно. С леки стъпки пръстъпи в помещението и след като се увери, че е затворил вратата се приближи към бюрото централно разположено в стаята. Зад прекрасното поръчково бюро пълно с книги и различни хвърчащи листове, се разполагаше висок кожен стол обърнат с гръб.

-Къхъм...- Техьонг подкани Юри да се завърти и да му обърне внимание. Така и стана. Стола се завъртя и пред лицето на бронзовокоското се показа изкрящо русата коса на привлекателно изглеждащия мъж. Той пък от своя страна се усмихна широко при вида на посетителя си.

-Техьонг!!- Повече извика от колкото каза и се изправи да прегърне момчето. Юри беше млад. Туко що навършил 26 години. Полу руснак, което обясняваше млечната кожа , светлата коса и така прекрасните му кръгли очи.

-Как се радвам да те видя!- Започна да рошли косата на Тае и при действието момчето се засмя за момент.

-Но....защо си при мен? Да не се е случило нещо?? Боже мой кажи ми, че си добре! Иначе сестра ти ще ме убие.....и ще се увери, че никой няма да намери тялото ми.......- Юри проплака последните изречения, триейки изпотените си длани в бялата престилка, която стигаше до колената му.