Double (vkook)

29

-Тае, тръгвай вече!- Джънгкук бе опрял длан върху външната врата и нервно потропваше с крак. След още една досадна въздишка той извика отново.

-Ще закъснеем!- Присви очи и продължи да пуфти. Техьонг подаде главата си от някъде и направи умолителна физиономия.

-Само да намеря якето.- Подхвърли докато ловко претърсваше рафтовете в чекмеджето. Радостна усмивка се показа върху изящното му и приказно лице. Изправи се рязко като с ръката си издърпа тъмно зления ръкав на най-вероятно якето което търсеше. Бе петък сутринта. Рано при това. Момчетата се приготвяха за така наречения лагер и въпреки мрънкането и предупрежденията на Техьонг, Джънгкук не го послуша.

В черната си кожена раница, висяща от дясното му рамо имаше скъсана черна тениска и райрано поло, чифт черни и тесни панталони и разбира се кабел към преносимата му батерия, която мамка му той се молеше да издържи достатъчно, че да не се налага да се дави в езерото.

Сутрешното му облекло се състоеше от черни кецки, прилепнали дънки, черна блуза с червен надпис и разбира се черното кожено яке. Техьонг сметна вида му за доста приятен и сексапилен, но може би пасваше повече на градската обстановка. Черно, черно, черно и пак черно. И въпреки това ...... добре де тук таме са намираше и нещо по-спортно. И все пак.

-Така, ще ти е студено.- Измрънка Техьонг щом мина покрай чернокосия. Държеше войнишко зеленото си яке тип 'бомбер' и щом излезе в коридора пред стаята набързо набута ръцете си в ръкавите му. Тае бе обул дебелия и мек сив анцунг. Бе сложил и тъмно синьо поло така че да е сигурно, че няма да се разболее. Все пак всичко може да се очаква около езерото. Нали? Тръгна радостно надолу по коридора, оставяйки Кук сам, да върти очи докато бавно изостава.
 
-Техьонг, чакай ме!- Извика щом осъзна колко се бе отдалечило другото момче. Леко се затича щом забеляза, че Техьонг реагира на гласът му и забави крачката си. Сложи длан върху дръжката на раницата си. Силно я стисна при мисълта за това как биха протекли следващите два дни. Тае забеляза това.

-Хей Кук....не се притеснявай, няма да се отделя от теб.- Техьонг му подари една от малките си и грижовни мили усмивки. Дишането на Джънгкук забави ритъма си при неочакваната и сладка гледка. Ах можеше да гледа тази усмивка часове наред. Всъщност дори  идеята не бе толкова зле.