Double (vkook)

39

Джънгкук лежеше замислено на леглото вече часове на ред. В интерес на истината вече не усещаше болка в краката и мускулите си. Проблема обаче бе, че всеки път щом се сети за случилото се, безизразната му и бяла физиономия порозовяваше до такава степен, че ръцете му автоматично го покриваха. Не бе ядосан, нито съжаляваше, дори напротив.

Ако имаше възможност щеше да го направи отново.

Удари се по главата при внезапната мисъл протекла вътре и започна да я върти с надеждата, че няма да се повтори, но единственото което постигна бе разрошването на и без това доста рошавата му катранено черна  коса.  Затвори очи в опит да се успокои. Пое си два-три пъти дълбоко въздух и затихна.

Техьонг.

Самодоволната усмивка на бронзовокосия излезе за миг в съзнанието му и проправи път на същия розов цвят върху бузите му. Кук отвори рязко очите си и се изправи шокирано в седнало положение. Забля се в една точка. Отне му около минута да осъзнае какво стана преди малко.

-Оо нее НЕНЕНЕ. - започна да вика и мрънка докато удряше главата си във възглавницата. С ръцете започна да маха във всички посоки. Същото направи и с краката си. започна да ги обтяга и засилва към матрака последователно, така че да получи онзи подскачащ ефект, подобно на малките деца. Изведнъж се спря. В стаята стана тихо, а той се изправи отново в седнало положение.

-Добре Джънгкук. - окуражи се сам и шляпна лицето си с длани. Загледа се отново в една точка.

-Така.....- заговори отново сам на себе си.

-Ти не си четиринадесет годишна  ученичка изживяла първия си цикъл и целувка на едно! Стегни се Кук!- извика и се шляпна още веднъж. В какво се бе превърнал? Вълнуваше се от всяко нещо свързано с Тае. Не бе нормално да се чувства така около приятел, нали?

-Хайде съвземи се, той само се опитва да помогне!- извика за пореден път, вече с по-дълбок и замислен поглед.

-Трябва да се съвземеш, той е твой приятел Джънгкук! Изкарай тъпите мисли от главата си и лягай да спиш! - извика за последно, след което се отпусна тромаво върху матрака. Прегърна две възглавници, една между краката си, а другата между ръцете.  Зави се през глава с мекото одеало, с което Тае го завиваше всяка сутрин преди да излезе в последните няколко дни.

Техьонг.

Стисна одеалото силно, както и очите си. Замълча в опит да не обръща внимание на единствената дума, която се въртеше като ролетка вътре в главата му. Отчаяно искаше да заспи.

Отчаяно.

Но разбира се това нямаше как да стане. Входната врата рязко се отвори, пращайки тръпки по спокойно лежащото момче. Не бе приятно в цялата тази тишина нещо шумно да те остави на място. Хич не бе. Кук се изправи при второто блъскане, явно с цел вратата да се затвори и малко след това Техьонг връхлетя в стаята.  Джънгкук го погледна чудато. Бе му любопитно, какво ли би могло да го ядоса така предвид това колко спокоен бе всъщност Тае. Странно.

Чернокоското не знаеше какво да прави в такива моменти. Не се случваше толкова често Техьонг да е ядосан, а и да се случваше, то никога не беше до такава степен. Момчето буквално бе разярено. Тае шумно отиде до леглото си. Обърна се към Кук за съвсем кратко, подарявайки му лека тъжна усмивка и това беше. Обърна му гръб и се намести в леглото си. След секунди все едно нищо не бе станало. Момчетата лежаха, всеки в леглото си с празни съзнания. И двамата искаха да кажат нещо на другия, но до там. Думите изглеждаха прозрачни и само щяха да тежат във въздуха без възможност за повече.

Лека нощ Техьонг....