Техьонг тичаше задъхано по широките и студени коридори на средновековната сграда. Щом достигна познатата врата рязко я отвори. От прибързаното действие, Юри, който до преди малко бе кръстосал двата си крака на скъпото и затрупано, както винаги с документи бюро, облегнал спокойно гърба си на меката кожена повърхност и с порцеланова бяла чаша в ръка, се стресна, метна чашата във въздуха и се озова на земята с петно от чай на бялата престилка.
-ТЕХЬОНГ!!!- Извика се раздразнено и намусено. Внимателно се изправи и свали изцапаната си дреха, докато Тае затваряше вратата след себе си. Преглътна в опит да нормализира дишането си.
-Вярно ли е?- Попита сериозно докато изпиваше Юри с поглед.
-Вярно е.- Психологът въздъхна. Вратата се отвори отново, леко и без излишни шумове. През съвсем лекия процеп се чу прекрасен звънлив глас.
-Кое е вярно?- Попита, внимателно заемайки мястото до това на Техьонг.
-Тя идва!- възкликнаха едновременно в един глас Юри и Тае. Джънгкук не разбираше за какво говорят. Отвърна със заинтересован и любопитен поглед.
-Коя е тя Тае?-Техьонг въздъхна уморено няколко пъти преди да възобнови речта си. Преправи и прочисти гърлото си, така че да звучи по спокоен.
-Сестра ми Кук.- Юри поклащаше удобрително главата си в страни, докато чернокоското все още не схващаше. Защо ли реагираха така при положение, че сестрата на Техьонг, както на него му бе известно е годеница на Юри.
-Това не е ли хубаво?- Зададе поредния въпрос. Техьонг направи гримаса и се засмя изкуствено.
-Ох, Кук......- сложи длан върху рамото му без да каже нищо повече, оставяйки Кук в пълно неведение.
След още няколко разменени реплики във връзка с психическото и физическото състояние на чернокоското, момчетата благодариха и излезнаха от кабинета на психолога. Съгласиха се да минат и да хапнат нещо, след което да се приберат в стаята си. Деня беше найстина дълъг, а сутринта трябваше да стават рано. Джънгкук искаше да намери подходящ момент, за да попита нещата които го интересуваха във връзка със сестрата на Тае. Сега като се замисляше никога не бяха обсъждали по подробно връзката им. Кук знаеше само повърхностни работи като това, че е по-голяма и, че прилича на Техьонг по огромната правоъгълна усмивка. Бе наясно, че е годеница на Юри, но нищо повече. Можеше да предполага само и единствено, че не е от типичните срамежливи и тихи момичета. Иначе Тае и Юри нямаше да се стресират по този начин нали?
-Тае...-Подхвана щом седна на леглото си. Техьонг затвори вратата след себе си и последва действията на Кук, сядайки върху своето. Облегна се и изпъна краката си по дължина.
-Мм?- Измънка уморено щом се намести достатъчно удобно. Облегна главата си на стената и затвори бавно клепачите си.
-Ще ми разкажеш ли.....за сестра си?-Джънгкук продължи невинно, докато Техьонг подскочи и отвори очи достатъчно изненадано, че да заекне.
-С-сестра ми ли?- Изказа се леко пискливо с повишен тон в крайщата, което може би пробуди малко по-голям интерес у чернокоското. Отваряйки темата, Тае стана странно неспокоен, което бе достатъчно да заинтригува Кук. Неволна усмивка се появи на лицето му.
-Мдам. Сестра ти.- Потвърди. Изправи се и седна на съседното легло на педия разстояние от Техьонг.
-Мммммм да видим.....- Техьонг сложи кокалчето на показалеца си под брадичката, чудейки се от къде да започне. Изведнъж се усмихна леко мазно, но и лукаво. Джънгкук загледа с любопитство.
-Кук....мисля че съвсем скоро ще разбереш каква е сестра ми.
Съжаляваааааам не съм качвала от адски много време, но си имах причини обещавам да стана малко по редовна. Главата е малка и не е редактирана, но обещавам занапред да се старая повече. Каква ли личност ще излезе сестрата на Тае според вас?~~
ESTÁS LEYENDO
Double (vkook)
FanfictionТае най-накрая влиза в така мечтаната си престижна гимназия по изкуства, но проблемите започват да го преследват един след друг, когато среща бъдещия си секвартирант. Джънкук беше странно и потайно момче, чийто действия събудиха дълбоко интереса на...
