Double (vkook)

49

Приятно обходи кожата по чуждото лице с устните си. Трудно се въздържаше при положение, че сега му се бе паднала възможността всъщност да не се сдържа.Рязко избута Джънгкук назад. Усещаше ръцете си трудно. Губеше контрол поради пълната суматоха в съзнанието си, пък и факта че в момента може да направи всичко което желае го побъркваше допълнително. Кук тупна изненадано на завивките под себе си. Погледна очудено момчето над себе си, а гледката бе толкова сладка отстрани. Тае се стараеше да изглежда колкото се може по доминантно, побутвайки малкия да се отпусне. 

Черните коси се разпръснаха в различни посоки върху чаршафите, а дланите на Техьонг, поставени от двете страни на чуждата глава притъпяваха възможностите на Кук да извърне погледа си от очите му. Кафявото ставаше все по дълбоко, карамела изчезваше и черно мастило бавно крадеше мястото му. Студена пот се разля по кожата му докато бавно навеждаше главата си надолу. Бронзовите му коси висяха над челото на Джънгкук и поради близостта леко гаделичкаха лицето му, разбира се приятно.

-А-аз...... -Кук се напъна да произнесе. Тае се спря  с надеждата да чуе края на изречението. Стоеше на сантиметър от устата на Джънгкук. Дъха на черникоското се разбиваше в брадичката на Тае. Дишаше дълбоко, бавно и накъсано. Въздуха, излизащ из устните му пареше и запотяваше кожата на Техьонг. Бронзовокосия усещаше вибрациите под себе си. Тялото на чернокосия се тресеше от адреналина, а трусовете направиха силно впечатление у Техьонг. Осъзна че това което се подготвя да каже всъщност ще му коства много. Можеше да предложи какви мисли преминават съзнанието  и се завъртат с бясна скорост в главата му. Самият той бе изпълнен с част от тях преди минута. 

Техьонг се усмихна нежно. Издърпа едната си ръка, само за да я постави върху лицето на Кук. Скоро започна нежно да го гали по бузата. Очите на чернокосия изведнъж се присвиха леко. Спокойствие изпълни както лицето така и тялото му.

-Обичам те!- стисна стреснато очи, произнасяйки думите. Бе в капан под Техьонг и друг начин да избегне очите му нямаше. Стискаше очите си дълго, докато тишината кънтеше яростно и раздразнено в главата му. Усещаше крайниците си изтръпнали. От части бе благодарен, че се намира в легнало положение. Поне нямаше да се излага след като подкосените му крака го предадоха. Тропота на земята бе избегнат. Един плюс в цялото нещо, разгеле. 

Времето минаваше а Кук отказваше да отвори очите си все повече и повече. Заради загубената връзка на главата с тялото му не бе сигурен дали Тае е още върху него. Не знаеше какво ще направи или каже в подобен момент. Дори и предположения бе безсилен да направи.  Скоро обаче усети нещо. 

Нещо меко, в допир до устните му. Бе приятно, а чувството адски познато. Разтвори леко устата си, позволявайки пълен достъп до себе си. Хлабаво разтвори очи и рошавите и дълги мигли на Техьонг се сблъскаха с погледа му. Затвори очите си вече много по спокоен и готов да отвърне на целувката. Обяви ръцете си по врата на Техьонг и го придърпа по-близо. След известно време се отделиха. Гледаха се взаимно с лека усмивка върху устните си. Взираха се дълго. Искаха да запомнят този момент за колкото се може по-дълго.

-И аз теб!

Още една глава....