Double (vkook)

41

Техьонг умело избягваше Джънгкук. Деня мина бавно и мъчително за бронзовокосия поради простата причина, че всеки път щом зърнеше някой с черни коси гърдите го стягаха а той инстинктивно се обръщаше с гръб, криеше или навеждаше глава надолу.

От какво бягаш Техьонг?

Денят му меко казано мина кошмарно, а всеки път щом образа на Кук изникваше в главата му едниатвеното което желаеше бе да се залее със кофа студена вода.

Сериозно Техьонг какво ти става?

Бе изнервен и разтревожен, а дори не разбираше защо. Може би не първият му цикъл, макар и само психически. Толкова рязко ли го удряше пубертета? Въобще имаше ли общо с пубертета? Побъркваше се и мисълта за това го подлудяваше още повече.

Щом чу и последния звънец, моментално и забързано тръгна към стаята си. Знаеше,че Кук няма да свърши скоро, учителите чакаха на опашка за да говорят с него след отсъствието му. Най-накрая можеше да почине поне за няколко часа, без да се оглежда параноично. Иронията беше там, че след тези няколко часа именно това от което бяха щеше да влезне през вратата, но за този проблем Тае реши да мисли тогава.

Шумно изпуфтя щом влезе в широката стая. Наля си чаша вода и щом погълна всичкото ѝ количество на екс, бавно и шумно завлачи  краката си към така любимото легло. Излегна се и спря да мърда. Не желаеше да го прави просто. Погледа си заби в тавана и направи опит да изчисти съзнанието си. Бавно започна да се унася и всъщност бе доволен от това. Съня беше добро нещо, особено за него. И ето че на милиметри от това да изпадне в дълбок и прекрасен сън с възможност да не мисли за нищо, на вратата се потропа.

Изръмжа недоволно щом очите му рязко се отвориха. Искаше да игнорира, обаче във всичката тази тишина звука от тропането бе още по неприятен. Накрая издразнено стана и се втурна към вратата, отваряйки я без да се двуоми. Яростно се подготвяше да се навика едно хубаво на човека прекъснал единственото му спокойствие, но щом зърна лицето на момичето пред врата все едно си глътна езика.

-Ера?- каза изненадано щом красивата му сестра му се усмихваше на сантиметри от него.   Късмета рядко чукаше на вратата му, а сестра му пък още по-рядко, но уви чудесата понякога се случват. Неочаквано при това......
Момичето си проправи път около безмълвният си брат и се настани на един от столовете пред масата в стаята му. Бе мек и удобен, не изкоментира. Техьонг все още очуден я последва и седна срещу нея. Не знаеше какво са ѝ каже или пък да я попита, но тя реши да му спести усилията да започне разговор и взе нещата в свой ръце.

-Как си Тае?- попита, отново усмихнато. Бе в добро настроение. Това бе хубав знак. Техьонг показа лека усмивка, щом започна да води нормален разговор със сестра си. Известно време говориха за семейството у училището. Намеси се и сватбата ѝ с Юри. Явно наближаваше. Неочаквано обаче дойде и въпросът.

-Какво става между теб и Кук?- гласа ѝ не потрепваше, а звучеше все така приятно и мелодично. Тае погледна изненадано щом ера така спокойно намеси взаимоотношенията му с Джънгкук. Това за неговото съзнание бе болна тема, но все пак.

-Какво да става? Приятели сме, всичко е добре.- отговори с треперещ глас, молейки се да звучи достатъчно убедително. Уви нямаше късмет.

-Приятели ли?- тя повдигна едната си вежда. Изражението ѝ бе достатъчно кисело и Техьонг моментално разбра, че не бе постигнал нищо.

-Тае в какъв измислен свят живееш забога?- Ера вдигна тона си, вече леко ядосана.

-Кажи ми, изобщо повярва ли си?- тона ѝ ставаше все по-висок. Тае потъваше все повече и повече. Поклати глава в опит да се защити, но безмислено, отдавна бе осъзнал, че това няма как да се случи.

-Аз го виждам, не знам как може ти да си толкова сляп! Мислиш ли въобще с главата си?- Русокоската продължава умело да го напада, без да се замисля за кашата в главата му.

-Горкото момче, сигурно бива наранено постоянно. Все пак живее с теб, а ти се правиш, че не осъзнаваш и неразбиращ нищо! - Не спираше, дори за да си поеме дъх. Тае продължаваше да си седи тихо на стола, без дори да я поглежда. Бе свил дланите си в юмруци и внимателно изслушваше всичко.

-Не осъзнаваш ли чувствата си??

Сори за грешките....