Double (vkook)

28

Господин Дженсън, класният ръководител влезе грациозно в стаята. Бе влезнал точно на време, като идеално бе успял да се вмъкне между секундите разделящи минутата закъснение.  Внимателно огледа учениците и щом забеляза, че всяко едно от местата бе заето, а ученика на него спокоен и тих, най-накрая реши да започне. 

-Добър ден ученици.- Поздрави достатъчно високо. Секунда по късно звънливите гласове на децата от музикалната паралелка, разнесоха приятно и сладникаво поздъв към калсния си. Господин Дженсън се усмихна, щом чу приятните гласове. Определено имаше предимство да си класен на музикална паралелка. Вече в прекрасно настроение, учителя мина покрай чиновете и сложи по два хвърчащи листа пред всеки. 

-Техьонг, Джънгкук радвам се да видя, че вече сте добре!- Подхвърли усмихнато щом забеляза двете момчета. Кук се зарови в ръкавите на блузата си докато Тае леко поклати главата си в знак към Господина. Щом Дженсън привърши с раздаването се върна към бюрото си. След като се намести удобно върху въртящия кожен стол погледна сериозно към децата.

-Така деца. Това пред вас са два листа съдържащи схемата и плана за края на седмицата. Ще ходим на лагер!- Плесна радостно с ръце, докато вътрешно се подиграваше на стресираните и очудени физиономии. Доста въпроси от подобието на Как така? И Къде ще ходим? Бяха подхвърлени в суматохата и шумната обстановка създадена в рамките на минута. Калсният ръководител плесна с ръце, достатъчно силно, че да накара класа да запази тишина.

-Няма да ходим на далеч. Както знаете и без това се намираме в началото на гора, без градове в близост. Миналата седмица родител на дете от останалите паралелки се е оплакал, че детето му е прекалено глезено и не го учат на нищо тук. Директора се ядоса и реши да ни прати на открит лагер до езерото в близката планина. - Учителят се изправи и мина пред бюрото. Скръсти ръце и със сериозно изражение се подпря върху дървеното покритие. Техьонг не бе толкова притеснен от чутото. Дори напротив, беше добра възможност всъщност да покажат че могат да се оправят и сами.

Широката квадратна усмивка се показа на лицето му и той побърза да се обърне в опит да намери фигурата на Кук. Изражението му моментално помръкна щом видя гримасата на Джънгкук. Чак сега си даде сметка, че идеята не бе никак хубава от гледната точка на състоянието на чернокоското. Техьонг се обърна обратно и погледна към Джимин, който от своя страна се държеше странно още от момента в който прекрачи прага на класната стая. Тае въздъхна щом разбра, че скоро нямаше да накара Чим да вдигне погледа си.

-Тиии.....знаеше ли затова?- Попита шепнейки. Джимин потрепна и страхливо се обърна към Техьонг.

-А-аз..да.- Каза накрая като стисна силно очите си. 

-Но не е каквото си мислиш!- Подскочи изведнъж и започна да размахва отрицателно ръце пред лицето на Тае.

-Разбрах вчера, късно вечерта...- Довърши и отново заби виновно поглед в чина пред себе си. Техьонг отново въздъха и реши да съсредоточи вниманието си обратно върху учителя.

-Палатките както и нужното екипиране продукти за хранене и така нататък са осигурени. Лагера ще бъде три дни с две нощувки. Петък ще тръгнем рано сутринта като автобус ще ни вземе от Сейнт Хийл. Ще ни остави в подножието на планината и от там до езерото сме пеша. Вземете си дебели дрехи и внимавайте с багажа, защото сами ще си го носите.- Допълни Дженсън. Гробна тишина настана в широката класна стая. Той се усмихна и плясна с ръце за пореден път. 

-Свободни сте!- Каза със широка и привлекателна усмивка. Щом забеляза че учениците бяха на път да напуснат стаята, той вдигна показалец във въздуха.

-А, да и още нещо!- Добави докато се наслаждаваше на стреснатите моцуни.

-Надявам се да можете да готвите, защото продукти ще има, но не вярвам някой да обича сурово!- Техьонг се засмя щом чу въздишките и охканиата на недоволните си съученици и набързо сгъна листите. Прибра ги в раницата си и забеляза Кук бързо да се изнизва през вратата.

-Чим ще се чуем после !- Викна в движение, а от страна на приятеля си получи само кимане и усмивка.