Double (vkook)

47

Техьонг разшири очи леко изненадано, но за секунди ги върна отново в нормалното им състояние. Дори ги притвори леко. Лукава усмивка се прокрадна в едната част на устните му под въздействието на това което Кук бе казал. 

-Не искам да сме приятели.- отсече за миг, любопитно наблюдавайки гримасите на чернокосия. Джънгкук натъжено примигна. Чудеше се какво ли точно очакваше. Възможните отговори на въпроса му бяха два, но не бе наясно всъщност за кой от тях трябва да се радва. Какво точно искаше? Очуден от поведението на Кук и страха, че може би го бе разбрал погрешно, Тае хвана ръцете му в свойте. Трябваше да го каже. Искаше да признае. Може би да изиграе последният си ход, поставяйки картите на масата. Така до някаква степен щеше да избегне трудната част, може би тежкото решение се падаше на Джънгкук. Нямаше да се налага да решава какво ще се случи между тях и дали в утрешния ден щяха да се правят на непознати. Това щеше да го реши Кук. 

-Джънгкук.......виж аз......не те чувствам......като приятел.- изрече тихо и бавно. Гърлото му се съдираше на места, не бе сигурен че дори говори той самия. Стреса беше повел, а Техьонг го следеше изкъсо и послушно. Въпреки всичко бе сигурен, че това е правилното решение. Знаеше че ако продължава да крие прекалено дълго в крайна сметка да се измъкне щеше да бъде по болезнено. Във всеки случай щеше да бъде по болезнено. Точно така, бе взел правилното решение.

-...........- Кук продължаваше да мълчи. Изведнъж се засмя тихо и изкуствено. Вдигна лице към това на Техьонг. Очите му започваха да се пълнят а съркастичната усмивка не слизаше от лицето му. Отново. Техьонг не бе обяснил нищо като хората. 

-Виж, Кук......-пое си дъх .

-Не мисля че мога да се отнасям с теб като с приятел.- изплю за секунди.

-Просто.......-задъха се изведнъж. Липсата на въздух го връхлетя и главата му се замая за секунда. Премигна изненадано и стисна ръцете в свойте в опит да стабилизира положението си. 

-Не искам да съм приятел с човек, който щом зърна и искам да целуна........

Ху ху кратко но от сърце~