Double (vkook)

24

Техьонг отвори сънено очите си. Бавно ги разтърка и огледа помещението, само за да се срещне с пряко влизащата към лицето му слънчева светлина. Кихна найстина силно при рязкия сблъсък със слънцето и погледна в една точка отчаяно. Е не, найстина не бе от сутрешните хора. Онези които ще станат рано, бодри и с усмивка. Ще се изправят и оправят леглото си, тананикайки мелодия от някоя романтична комедия, след което ще обуят кецове и ще излезнат да потичат. Просто така, за да подишат чистия и хладен сутрешен въздух. Не, той определено не бе един от тях.

Техьонг обичаше да си поспива и искрено завиждаше на талантливите хора тип заспивам с прическа и се събуждам в същото положение. Найстина, Тае спеше дълбоко и някак все успяваше да обърне както чаршафите, така и пижамата наопаки. Прическата всяка сутрин бе нова и неповторима, а Те прекалено заспал, за да усмисли каквото и да било в следващия половин час. Положението в което се намираше именно в този момент.

Отне му известно време, за да включи на достатъчно мощни обороти и да осъзнае, че точката в която така се бе заблял, не бе нищо друго освен празното легло на Джънгкук. Мисълта за чернокосото момче го фрасна силно, почти избивайки му зъб и той най-сетне бе достатъчно събуден. Изправи се лениво от все още топлото легло и с прозявка и обтегнати във въздуха ръце, закрачи към малката кухня.

Отвори хладилника и от средния рафт, горе долу на нивото на очите му, извади пластмасово шише. Трябваше да приложи малко повече сила от колкото попринцип бе нужна за отварянето на капачката, но в крайна сметка в рамките на секунда бе погълнал половината съдържание. Върна се до леглото си, като извади от гардероба чифт чисти дрехи. Седна в единия край на матрака и търпеливо се зайгра с пръстите на ръцете си.

След около 10 минути в тишина и бездействие Тае се подсмихна доволно. Бе наясно с точното местоположение на Джънгук. Банята. Знаеше, че трябва да го изчака, за да си вземе и той душ. Бе наясно и също така с това, че в близките 30 минути Кук няма да излезне от там. Водата му действаше прекалено успокояващо, за да изгради някакъв навик свързан с мерките за времето.

Техьонг се изправи и заглади штръкналите косъмчета с длан. След като укроти новата си 'прическа' реши предизвикателно да разкопчае и третото копче, на ризата си. Странно, но предната вечер бе прекалено уморен, затова просто грабна първата чиста дреха от гардероба. Сполучи на огромна риза, чийто размер не бе точно оцелен, въпреки сигурността, която сестра му имаше, когато я избра като подарък за рождения му ден.

Нищо. Тае се зарадва найстина щом докосна меката материя и сега същата тази риза бе закопчана криво ляво, приятно омачкана в крайщата и покривайки половината от бедрата на момчето, просто бе идеално. Самодоволна усмивка и уверена походка към вратата на банята бяха следващите действия, които Техьонг не се двоуми да предприеме. Внимателно обви дръжката с ръка и пое въздух преди да я натисне. Знаеше, че за да постигне желаното, по-добре щеше да е ако не издава звук, затова по най-лекия и тих начин отвори вратата.

Бе приятно изненадан, че всъщност не бе заключено. Влезе радостно в прекрасната  баня от бял мрамор. За секунда зрението му се замъгли от невероятната димна завеса наподобена от прекалено многото изпарения в мокрото помещение.  Техьонг успя да фокусира тялото на Кук, въпреки цялата тази тежина и влага във въздуха. Проправи си път до голата фигура и се спря на приблизително две крачки разстояние от нея.

-Къхъм.- Преправи гласа си изкуствено, за да привлече вниманието му, стряскайки го възможно най-малко. Кук подскочи при нарушената тишина и се завъртя рязко прикривайки тялото си с ръце.

-Хей.- Техьонг се подсмихна доближавайки се на вече една крачка разстояние. Парата бе залепнала по голите части на тялото му.  Заради наслояването на влага по оголената част на гърдите, която ризата така хубаво подчертаваше, бяха започнали да се сформират и стичат миниатюрни капчици вода. Гледка, която избождаше карамелените очи на Джънкук.
 
-Т-техьонг?- Попита все едно виждаше местния призрак от страшните истории за лека нощ, които децата си разказваха. 

-Мислех си.......може ли да се присъединя?- Тае се усмихна някак грижовно и съвсем скъси разстоянието помежду им.