40

246 33 0
                                    

Техьонг се пробуди към три и половина вечерта. Изправи се сънено за чаша вода. Посегна се към нощното шкафче, където попринцип държеше кана с вода, но за жалост имаше няколко капки останали на дъното. Изръмжа раздразнен от факта, че ще се наложи всъщност да отиде до мивката да я напълни, а после да си вземе чаша и..... Зарежи, прекалено много работа. Замисли се дали всъщност си заслужава. Толкова ли бе жаден или можеше да се върне към единственото спокойно нещо в последните си няколко дни. Съня си.

Тръгна към мивката с порцеланова бяла чаша в ръка и щом я напълни, набързо изгълта две трети от съдържанието. Каната заряза някъде и се запъти обратно към леглото. На връщане обаче забеляза полуотвитото тяло на Джънгкук.

-Охх.....- направи гримаса щом съвестта го настигна. Смени посоката на краката си и по инерция тръгна към чуждото легло.

-Ще настинеш. - каза поучително, но и достатъчно тихо, за да не събуди красиво спящия чернокос красавец. Насочи заспалата си ръка към одеалото и се наложи да събуди няколко от мускулите си в опита си да го вдигне и да завие Джънгкук. Може да е момче, но в тази съненозаспала форма бе нормално едва да се движи, нали?

Щом надигна погледа си забеляза опияняващо красивата и ярка луна да наднича през прозореца. Небето бе чисто и лъскаво. От всякъде светеха прекрасните малки звездици. В очите на Техьонг гледката бе забележителна. Скоро не бе гледал към нощното небе въпреки че толкова много го харесваше.

Ноща му напомняше на някой. И именно прекрасната лунна светлина внимателно навлизаше през прозорците и галеше порцеланово бялата кожа на този някой.  Техьонг не се сдържа. Постави леко дланта си върху лявата буза на Кук и внимателно започна да я гали. Скоро започна да приближава и лицето си към чуждото. Устните им бяха на сантиметър, който Тае умело скъсяваше с всяка изминала секунда.

Но не бе правилно. Издържа на напрежението от желанието и отмести устни, отклонявайки пътя им към желаното. Подпря челото си върху това на Кук и свъси недоволно вежди. Щом няколко бръчици се образуваха върху челото му, той се отдръпна, рязко целуна Кук малко над веждите и си легна, отново обръщайки гръб на спящата фигура.

След половин час редене на мисли в главата си, той най-накрая успя да заспи. Щеше му се да не се събужда ако трябваше да бъде честен със себе си, но това на практика бе невъзможно. Сутринта дойде зашеметяващо, сякаш за две минути и той отново бе буден и намръщен.

Джънгкук се събуди малко след него, само за да се изправи и да намери все едно препарирания Техьонг да блее все още намръщено в една точка.

-Добро утро Техьонги - поздрави го усмихнато. Тае отвърна с иронична усмивка и му махна с три пръста без да казва нищо.

Техьонги ли?

Погледна го още веднъж изненадано с буца в гърлото.

-Има ли нещо? - Джънгкук го погледна любопитно след като забеляза, че Тае иска да каже нещо, но получи само отрицателно врътване на главата. Е, добре тогава. Чернокоското се изправи и затвори вратата на банята след себе си. Без следа от него в следващите 10 минути. Техьонг подскочи и се отви оставяйки на показ сутришната си ерекция. Но май имаше нещо повече от факта, че бе сутрин. Рядко получаваше, а днес специално не се събуди с нея. Получи я малко след това.

Паникьосано обу първото долнище което видя. Не искаше Кук да вижда.... това? В крайна сметка резултатът поне бе интересен. Жълт анцуг и бледо розов суичър със жълта щампа върху горната част на гърба. Огледа се внимателно. Супер. Всичко бе достатъчно широко.

Потупа се доволно по рамото, а през това време чернокоското се показа от банята с мокра коса и завит в хавлия. Направи няколко стъпки, оставяйки мокри следи след себе си. Седна на леглото си, мокрейки чаршафа си и огледа визията на Тае.

-Изглеждаш......шарен?- поклати глава, защитавайки казаното. Тае му благодари на бързо и излезна от стаята им с оправданието, че трябва да се види с учителката по музика преди часовете. Е, поне не го излъга. Днес Джънгкук бе на училище.




















Извинявам се за грешките.....

Double (vkook)Où les histoires vivent. Découvrez maintenant