Double (vkook)

35

В суматохата от получената информация, Кук не знаеше как да реагира. Беше стреснат, притеснен и зашеметен едновременно,което докара мозъка му до съвсем забъркано състояние. Чудеше се какво да направи. Според неговата гледна точка вече се бе изложил достатъчно пред сестрата на момчето, с което се натискаше, така де Техьонг. Изправи се и подаде ръката си към момичето. Тя се усмихна и бавно пое треперещата снежно бяла ръка. Съвсем леко я разклати и показа млечно белите си зъби в широка усмивка.

-Аз съм Ера.-представи се тя.

-Приятно ми е, Джънгкук......- допълни срамежливо момчето. Момичето пусна ръката му и се завъртя към брат си, който гледаше стресирано.

-Е..... ще ви чакам долу момчета, оправете се по бързо и ще закусим.-момчетата се спогледаха с широко отворени очи и поклатиха глава в знак на разбирателство. Не знаеха какво да кажат, затова просто кимнаха едновременно надявайки се жеста им да свърши работа. Така и стана. Младата жена се усмихна още веднъж и излезе от помещението, оставяйки само тропота на високите ѝ, бели токове да напомня за присъствието ѝ. Двете момчета все още втрещени от изминалия момент издишаха огромната глътка въздух, която сдържаха в белите си дробове за прекалено дълго. Погледнаха се неловко.
-Мисля, че ще е добре да се оправим и да слезем.- каза Тае, пребърквайки гардероба за по-подходящи дрехи, които да изглеждат достатъчно добре за пред сестра му. Не знаеше къде ще ги заведе за така наречената "закуска", която беше планирала, затова внимателно си спомни облеклото ѝ и реши да се води по него за своето, и това на Кук. Ера бе облечена с бяла права рокля, свършваща някъде до средата на бедрата ѝ, червено изчистено сако и малка червена кожена чантичка допълваха семплия цвят на дрехата ѝ, която бе внимателно завършена с бели лачени токове и съвсем лек подчертаващ красивите ѝ черти грим. Джънгкук разбра какво прави Техьонг, затова се приближи и му даде знак с поглед да избере дрехите му. Лошото впечатление не беше първото, което идваше на ум щом се замисляше над това, какъв имидж ще си спечели пред сестрата на бронзовокосия. От притеснение започна да заглажда щръкналите черни кичури коса, а Тае почти бе завършил вида на дрехите им. За Кук бе подготвил прилепнали сивеещи дънки, не толкова разкъсани, чисто бяла памучна и изчистена блуза с поло и любимото кожено яке. Чифт бели чорапи и по-сдържани черни обувки, бяха идеалната визия за срамежливкото. Тае се усмихна, горд от усета си към дрехите щом Кук навлече послушно всичко. Ноо нещо липсваше. Тае облече себе си, докато се чудеше с какво малко и семпло нещо да допълни визията на чернокосия така че да изпъкне повече. Обу черни кожени панталони, черна тениска и бяло палто със сива шевица в края на плата. Тениската бе загащена в панталона така че внимателно да прилепне по добре уформения му корем, а облеклото завърши с бял кожен колан. И тогава му хрумна.... Направи гримаса пред зачудената физиономия на Кук.
-Сетих се!- викна вече усмихнат и набързо се разтършува из чекмеджетата. След около няколко минути бъркане вътре, той най-накрая извади черни очила без диоптър. Постави ги внимателно върху лицето на Джънгкук и рязка усмивка успокой момчето, че всъщност изглежда добре. Тае погледна часовника на телефона си и щом видя колко е часа набързо задърпа Джънгкук към вратата, без да му позволи да се огледа в огледалото. Момчетата излезнаха пред средновековната сграда в пълна тишина. Там видяха прекрасната двойка, чакаща ги пред лъскава черна спортна кола.