Double (vkook)

4

След първият период повечето от учениците бяха доста изтощени. Чим беше подпрял лице върху дланите си и пуфкаше раздразнено. Имаха малка почивка преди втората част от учебните им занятия. 

-Пффффффф. Поне втория период ще имаме само специални часове. Ще припадна ако напиша още едно изречение на латински.-Джимин продължаваше да мрънка и да надува бузите си, а Тае от своя страна само го слушаше. Нямаше какво да каже. Макар и мрънкайки той знаеше, че Чим бе прав. Бавното отваряне на вратите в класната стая привлякоха вниманието. Джимин моментално замлъкна. Долната му челюст се отпусна и пухкавите му устни се разделиха една от друга. Паниката и очудването ясно се прочитаха в дълбоките му очи. Всъщност не само той замлъкна. Всички в стаята се учудиха и спряха действията си. Оформилата се тишина започна да се разбива от ясните звуци, които приближаващите се черни обувки създаваха. Туко що пристигналата фигура започна да се приближава бавно към местата на Чим и Тае.

-Хей ЧимЧим.-Дрезгавия глас се разнесе из пространството и факта, че човека игнорира обстановката позволи на останалите ученици да продължат действията си. Шумовете и преплитането на различните гласове предразположиха лекозамръзналото състояние в което се намираше Джимин.

-А...ъ-м... х-хей?- Беше единственото нещо, което почервенялото личице на Чим позволи да се изниже от устните му.  Техьонг се усмихна широко при чутото от синьокоското.

"ЧимЧим?" "Хммм интересно"

Реши, че трябва да остави момчетата за малко и се отдели от мястото си. Забеляза Джънгкук да се изнизва тихо от стаята и набързо смотолеви оправдание пред момчетата, че ще ги остави сами, макар и в пълната класна стая.

-Джимини отивам до тоалетната. Ще се видим в залата. -Тае помаха на приятеля си докато вървеше назад към вратата. Премести погледа си върху Йонги и сметна за правилно да помаха и на него. Беше наясно, че най-вероятно ще бъде игнориран или незабелязан, но очудващо Йонги му се усмихна леко и помаха. Е явно бе благодарен, че Тае успя да разчете ситуацията и да ги остави да се разберат за.....за каквото трябваше да се разбират. След успешното излизане от класната стая, Техьонг побърза да настигне отдалечаващата се фигура. Джънгкук с бърза крачка сви към коридорчето в ляво. Е явно оправданието му пред най-добрия му приятел нямаше да се окаже лъжа. Задъхан от едноминутното спринтира е, което си спретна в опит да настигне чернокоското, Тае се спря пред входа на тоалетните, за да си поеме въздух. Чу шума от заключването на една от тоалетните и реши да изчака момчето отвън. Подпря се на една от страничните колони и скръсти ръцете си. След известно време чу пускането на вода в мивката и   започна да се запотява.

"Хмм странно....защо се притеснявам?"

Направи физиономия и започна нервно да се поклаща напред назад. Искаше да изглежда спокойно, а в момента състоянието му бе далеч от исканото. Изведнъж чернокоското излезе от помещението, без да забележи скрилия се зад страничната колона Техьонг. Тае бързо се показа и тръгна след него. 

-Хей!-Сметна, че е в достатъчна близост, за да бъде чут. Така и стана. Джънгкук спря и се завъртя плавно в обратната си посока. Когато обаче срещна погледа на Тае бързо свали ръкавите на връхната си дреха, които явно беше навил за да измие ръцете си и ги скри зад гърба си. Действието му се стори странно на бронзовокоското, но след като успя да симилира станалото, забеляза нещо още по-странно. Странна червенината по китките на Кук.

"Какво подяволите??"

-Техьонг?-  Неловкостта започна да натежава във въздуха и Кук реши да подкани момчето. Все пак той беше този, който го повика.

-Аз....исках да видя как си? Аха-ха-ха.- Тае събра достатъчно думи, за да формира изречение. Макар и да звучеше странно. Потърка тила си и се засмя изкуствено. В отговор получи въздишка.

-Какво те интересува?- Странно. Попринцип Техьонг щеше да се ядоса на отговора, но имаше нещо....нещо, като малка искрица в очите на Кук, която придаваше чувство върху така безизразното лице на момчето.

"Какво е това? Толкова е....странно?"

Тае се приближи и се усмихна, а Кук разтвори очите си малко по широко от обикновено. Не очакваше да види тази топлина, като се има на предвид отговора, който буквално трябваше да шамароса Те. Усмивката се изгуби от лицето на Техьонг, след като се сети за нещо. Погледна ръчния си часовник. И да предположенията му бяха верни.

-Мамка му закъсняваме!!!!- Грабна ръката на Джънгкук и го повлачи тичайки към залата, в която щеше да се проведе следващият им час.

"Странен тип" Джънкук си мислеше, но не отдръпна ръката си от хватката на момчето. Някак си се чувстваше, все едно се нуждае от този така лек допир. От доста време не бе усещам топлина да докосва студената му кожа.

Съжалявам за грешките.
Стана кратко/:
Ако има някой, който чете тази моя глупост ще се радвам да коментира ако има въпроси или нещо не е станало ясно ...😅