Double (vkook)

8

Преди да разбере какво става, Тае усети студената стена през дрехите си. Гърбът му буквално беше залепен, а нещо го притискаше без да му позволи да се отлепи. Тъмнината му идваше в повече. Нямаше абсолютно никакво осветление или въобще някакъв източник на светлина. Това побъркваше Техьонг.

"Какво по дяволите"

Задълбочен в мислите си за различните начини да се отскубне, започна да усеща нещо по врата си. Горещият дъх, удрящ се в настръхналата му кожа изпращаше странно приятни тръпки към гръбнака му и го караше да подскочи изненадано. 

-К-кук? -Едва едва отскубна гърлено от устните си. Беше нетърпелив за отговора. Какво се случваше в момента. Та той до преди малко се гърчеше от болка в леглото. Имаше висока температура и не можеше да отвори очите си. Изведнъж започна да върти глава все още под хватката на незнайната фигура.

"Ненене, няма как"

-Ммм?- Чернокоското се наклони още повече към вече изпотената кожа на Тае. Облиза едно местенце и захапа ъгълчето на долната си устна. Техьонг замръзна на място при неочакваното действие. Започна да диша тежко и при мисълта за получения отговор, сърцето му започваше да бие все по бързо. Как така невинното и тихо момче от преди няколко часа сега го притискаше към стената облизвайки врата му.

"К-какво по дяволите??"

-Значи ти си Техьонг?- Джънгкук премести едната си ръка и намести пръстите си под брадичката на Тае, помагайки му да разгадае чертите на лицето пред себе си. Щеше да излъже ако каже, че схванатото поведение на Тае не го забавляваше.

-Как така аз съм Техьонг?- Те усещаше пулса си на всякъде. Нивото на адреналин рязко се покачи и успя да се отскубне от хватката на и без това не толкова силния Кук, който от своя страна се засмя леко. 

-Значи заради теб Кук....така де аз.. се държа странно напоследък?- Тае се отдалечи на няколко крачки. Като сметна местоположението си за достатъчно безопасно и отдалечено.

"Какво мамка му става. Да няма психични проблеми?!"

Бронзовокоското продължи да прави стъпки назад , когато Кук започна да се приближава към него. Вече свикнал с тъмната обстановка, Техьонг успяваше да разчете всяка промяна по лицето на чернокоското. Беше наясно, че единственото нещо, което беше запълнило така безчувствените му черти бе една голяма самодоволна усмивка. В крайна сметка се спъна в крачето на едното легло и тупна върху чаршафите. По добре от колкото да си бе наръртил задника, заради сблъсъка с паркета, който очакваше задника му. Не разбираше какво се случва. Изведнъж лицето му беше прекалено близко до това на Джънкук.

  Не бе осъзнал, кога чернокоското се бе приближил до толкова. Само няколко сантиметра го деляха от така горещия дъх на Кук. Дъхът му секна при спомена представляващ врата му и езика на момчето. Нова доза тръпки премесени със странното чувство на адреналин премина през тялото на Тае, щом една единствена мисъл прекоси съзннието му. Бузите му го изгаряха. Червен нюанс се бе нанесъл трайно върху лицето му. Може би единственият път за цялата нощ в който се зарадва, че беше тъмно.

"Мамка му"

"МАМКА МУ"

-Е Тае. Предполагам ще се виждаме често.- И ето. Още една дразнеща и самодоволна усмивка на бледото лице, което бе притежание на Кук. Със завършека на изречението си, чернокоското се отдръпна на безопасно за Техьонг разстояние и се мушна под завивките на леглото си. Тае не посмя да каже нищо. Не разбра какво се случи туко що. Просто съзнанието му не го побираше, а факта, че единствените въпроси, които го измъчваха не бяха свързани само със странното поведение на Кук го побъркваха още повече. Беше го страх да попита. Някак си не се чувстваше правилно.

През остатъка от нощта, Техьонг упорито се зае да натоварва мозъка си със различно видово разнообразие от въпроси. Беше прекалено зает да свързва топката от конци в съзнанието си към нещо всъщност съществено, за да си помисли и за секунда да заспи. Искаше отговори, а и го бе страх да се отпусне и да затвори така или иначе вече натежалите му клепачи. Малко повече мерки за безопасност никога на са в излишък. Особено когато имаш подозренията, че в съседното легло спи психично болен тинейджър.

Техьонг нямаше да си позволи да заспи.

Дайте по някой коментар. Не съм сигурна дали успявам да направя нещо и мнение на човек изгубил времето си да прочете тази боза ще бъде от голямо значение. Съжалявам, че се получи кратко :/