Double (vkook)

7

Реши за по-сигурно да поседи още малко в банята, но времето му изтичаше,а по челото му започнаха да се стичат масивни капки пот. Дишането му стана участено, а погледа му започна да се размазва. Леко отвори вратата и с бавна стъпка пристъпи в помещението. След като забеляза, че Техьонг спи си отдъхна леко и започна да тършува из джобовете на якето си.

Не беше перфектната тишина, която трябваше да спазва, но шума от дъжда и бурята на вън компенсираха . Измъкна блистер с продълговати синкави хапчета и с треперещи ръце изгълта няколко. Взе една от многото излишни възглавници на свободното легло и с един замах свали калъфката ѝ. Набързо я разкъса и уви около ръцете си. Мушна се през глава под завивките и започна да брой шепнешком. Бурята се усилваше, а числата в главата на Джънгкук ставаха все по големи. Скоро притвори изморено червените си очи.

"...не..."

След минута бунтуване в собственото си съзнание, той най-накрая заспа. Очите му потреперваха заедно със звука на разбиващите се капки дъжд в не толкова големите прозорци. Ръцете му несъзнателно правиха опити да се измъкнат от капана, в който Кук съзнателно ги постави. Момчето започна да се гърчи неспокойно в съня си и да притиска нокти в дланите си, образувайки кърваво червени петънца. Не след дълго тихите стонове от болката, която сам си причиняваше се премесиха със зуците от все така засилващата се буря.

Техьонг започна да разтваря бавно очите си. Огледа се и след като осъзна къде се намира се изправи в седнало положение. Мамка му беше шумно. Нямаше как да спи. Бавно и раздразнено започна да се обръща, готов всеки момент да направи забележка на чернокоското за неспазената тишина, но при гледката предоставена му от все още леко размазания му поглед набързо изпари мислите му. Изправи се рязко и като попарен се доближи до отсрещното легло. 

-О Боже....... Кук.....-Тае приклекна до главата на момчето и набързо присегна към челото му. Постави дланта си отгоре и ококори очи. Джънгкук гореше. Бледата му и бяла кожа се бе премесила в различните нюанси на червеникаво розовото, а потта продължаваше да избива от всевъзможни места. Гърченето и треперенето продължаваха, както и участеното му дишане. 

-Джънгкук...-Те започна да гали леко подпухналите му бузи в опит да го успокои. 

-Агххх.....ааа...- От леки стенания, болката напиращата в гърдите на момчето започна да огласява цялата стая. Виковете му продължаваха да притесняват Техьонг все повече и повече. Той се надвеси над чернокоското и се опита да го изправи в седнало положение. Набързо намокри кърпа със студена вода и я постави върху горната част на лицето му с надеждата, че ще облекчи поне малко обзелата го горещина. Но при тези си действия Тае забеляза нещо необичайно. 

-Оооо не Кук....- Той обви устата си с длан, докато отвиваше ръцете на Джънкук. Беше забелязал странния бял плат да се подава от едната страна на завивката. Гледката не му се хареса никак и побърза да развърже крехките и вече наранени ръце на момчето.

"О Боже.....Защо си го причиняваш.....Кук.."

Тае се изправи рязко и без да позволи на образувалите се сълзи да се стечат изтича към банята за друга кърпа. Подпря дланите си на мивката и въздъхна тежко. В съзнанието му започнаха да се изреждат различни видове мисли и спомени. Спомни си първия път, в който забеляза червените китки на момчето. Имаше нещо странно и в принадлежностите си, които държеше в нощното шкафче. И факта, че Тае всъщност никога не бе виждал Кук да спи.

Изведнъж вдигна ръцете си и ги заби право към бузите, образувайки червени петънца. Сега не беше времето за такива мисли. Кук беше от другата страна на вратата, крещейки от болка и нуждаейки се от помощ. Тае набързо намокри нова кърпа със вода и тръгна да излиза. Обгърна дръжката на вратата, но изведнъж спря действието си.

"Хммм?"

Единственото, което можеше да чуе беше вече намалелия дъжд. Гласа на Джънкук беше притихнал и това очуди бронзовокоското. Нямаше как температурата му да бе спаднала толкова бързо. Техьонг натисна дръжката на вратата и внимателно пръстъпи помещението. Опита да не вдига шум, ако случайно Кук спеше вече спокойно.

-Кук? - Гласа му се разби в натежалата тишина около леглото на чернокоското. Без отговор. Или нещо показващо чуждо присъствие. Тае преглътна и се доближи още малко.  

-К-какво..?- Леглото беше празно.

" Той ебава ли се с мен?"

Тае застана на място и започна да проучва помещението в опит да намери изтощената фигура на момчето. Какво пък. Може да е ожаднял или нещо. Тъмнината пречише на Техьонг да види по далеч от носа си, което в случая беше проблем.

Какво щеше да прави ако Кук сега стоеше припаднал някъде из помещението. И ключа за лампата не беше близо. Тае пръстъпи с няколко крачки напред и се присегна да светне тока но нещо го спя. Мократа кърпа падна на земята до крака на момчето, издавайки гарнен и раздразнителен звук.

"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ???"

Хмм мнения?
Съжалявам за.грешките, но тъй като не е много четено( и едва ли ще бъде) не си правя труда да редактирам, а просто пиша когато ми се пише и качвам.
Благодаря на хората, които са си направили труда да
прочетат бозата ми. <3