Double (vkook)

6

-Моля??-Кук викаше невярващо пред прозорчето разделящо помещението. Намираха се на автогарата, от която трябваше да хванат автобус за академията. 

-Съжалявам.- Пълна жена на около 50 години, продължаваше да отговаря монотонно без да отлепя погледа си от белите листи пред лицето ѝ. Наскоро бяха приключили с обиколката си и решиха да се прибират, но туко що разбраха, че това бе невъзможно. Кук прехапа долната си устна и ядосано тръгна към изхода на автогарата. Тае разтревожено тръгна след него. Двамата се спряха пред изхода и Техьонг извади телефона си.

-Какво ще правиш?- Раздразнението, което Джънгкук изпитваше, кареше гласа му да звучи малко по дрезгаво от обикновенно. 

-Ще се обадя на Джимин. Може да успеем да измислим нещо. -В този момент Тае набра искания номер, като силно се надяваше да успеят да измислят нещо. Огромната доза притеснение в очите на Кук и приливната вълна от емоции, която бе завладяла тялото му, караше Те да се притесни. За първи път виждаше безизразното му лице в подобно състояние. И въпреки това изглеждаше някак си......

"Невинен"

След третото бипване в ухото му, Джимин вдигна телефона си.

-Тае!!! Какво става, къде си? -Разтревожения глас на приятеля му се долови от Кук и той от своя страна погледна Техьонг очаквайки отговора му. Найстина се надяваше на някакво чудо, което щеше да им помогне да се приберат.

-Джимини...... -Те си пое дълбоко въздух преди да продължи. Знаеше какво го очаква. 

-Има малък проблем. Заседнахаме в града и неможем да се приберем, заради лошото време. -Обясни на половина и погледна към земята. 

-Как така? Неможеш ли да вземеш такси??? -Джимин беше увеличил децибелите си и сега нотките на притеснение излизаха пискливо, а думите прекалено бързо. Тае показа лека усмивка за част от секундата, при мисълта за добрия си приятел, но отпадналото изражение веднага намери пътя си обратно.

-Заради силният вятър има много паднали клони по пътя. Казаха че до утре сутринта ще ги махнат и ще отворят пътя, но до тогава сме заседнали тук. -Тае довърши обяснението си и погледна към черно облечената фигура до себе си. Кук изглеждаше някак си невъзможно притеснен. Въртеше се в кръг и хапеше долната си устна. Въздъхваше шумно и скубеше кичури от черната си коса. Честно казано Техьонг не разбираше, защо това беше толкова голям проблем. Факт беше, че най вероятно трябваше да отседнат някъде за една вечер. Но това не трябваше да ги притеснява. Не е като да не спят в една стая попринцип. И въпреки всичко, Тае не спираше да мисли за нещата, които притесняваха Кук.

-Тае отидете в хубав хотел и си вземете стая за вечерта, а аз ще........аз ще опитам да говоря с Йонги. Той.....-Думите започнаха да излизат с по голяма трудност от устните на Чим. Искаше да помогне на най-добрия си приятел, но при мислите за ментавокоското някак се отделяше от темата. 

-Той може да измисли нещо. Те ще затварям, ще ти звънна щом намеря вариант. И ще ви прикрия пред отговорниците не се притеснявай. -Джимин побърза да затвори, а Тае прибра телефона си на мястото. 

-Хайде.- Подтикна чернокоското и тръгна с леки крачки да отваря изходната врата. Когато се увери, че бе последван се забърза и пое към първата табела за хотел, попаднала пред погледа му. Късмет беше, че поне градчето бе курортно и на всеки пет крачки имаше хотели или различни вили давани под наем. Заради лошото време момчетата се вмъкнаха в първия хотел, който успяха да мернат. Фоайето беше малко, но някак приятно.

Въпреки приятната обстановка и милият персонал на хотелчето, Джънгкук ставаше все по притеснен. Скоро по челото му избиха мънички капки пот, които започнаха да се търкалят надолу към бузите му. Тае забеляза това и побърза да вземе ключ за някоя от стайте. Оправи нужното с рецепционистката и побърза да намери нужната стая. Не след дълго момчетата намериха нужното и добре, че в стаята имаше две единични легла. Сериозно щяха да си помислят, че ги гони някакъв вид проклятие под формата на лош късмет, ако се беше наложило да спят на едно легло. 

-Хей Кук. -Техьонг реши да наруши така натежалата тишина.

-Аз..... Съжалявам, че те накарах да дойдеш с мен. Сега заради опита ми да се сприятелим сме заклещени тук. -Довърши изречението и се мушна под завивките на едното легло. Спокойно можеше да потвърди, че това в общежитието беше много по удобно, а сатенените възглавнички много по-меки. Не си направи труда да съблече нещо повече от връхната си дреха. Кук от своя страна се разхождаше нервно из стаята, без да коментира казаното от Тае. Искаше да потвърди вината му след като беше доста ядосан, но нещо му подсказваше, че не е правилно. Всъщност той найстина се забавляваше.

Беше разбрал доста неща за Техьонг в тези няколко часа, които прекараха заедно, а най-забележимото от всичко беше усмивката. Джънгкук разбра, че Тае найстина обичаше да се усмихва. И точно този факт го спираше сега да си го изкара на всъщност невинното момче. Реши да го изчака да заспи и бързо се мушна в малката стая, която предоставяше хотелската стая. Преметна дрехите си на закачалката върху вратата и остави бялата си кожа на показ. Набързо настрой водата и я остави да го облее. Затвори очите си в опит да се наслади на отпускащо то чувство. Едно от малкото неща, които го успокояваха в такива моменти.

Кук  усещаше, че се задава.