3

533 47 2
                                    

След разговора си отвън, момчетата най-накрая благоволиха да влезнат в помещението и да се наредят на опашката пред плота с избор на храна. Малка сценка, породена в средата на столовата привлече вниманието им. В момента, в който погледнаха случващото се, Тае се хвана за главата. Позната фигура, облечена в черно мина покрай масата на двете горили и синьокоското. Без да иска се бутна в крака на единия и се спря, взирайки се злобно в тях.

-Я внимавай бе!- Едрото момче се извика с писклова нотка в плътния си тон и стана, бутайки ядосано раменете на по-ниския. Той от своя страна не изгуби равновесие, а само повдигна веждата си и се вгледа в лицето му. Ядосаният поглед, който се бе застопурил върху лицето на по-големия, беше заменен от разширени зеници и очудване. Гримасата на едрия рязко се промени, щом се вгледа в лицето на чернокоското и бавно пусна раменете му, като не забрави да ги изтупа с лека неволна усмивка.

"Какво за бога?"

-Хммм явно това е той.-Чим се подпря върху рамото на Тае и заговори тихо. 

-Той ли? Кой той?- Любопитството в Техьонг се пробуди, щом се усети, че все още незнаеше името на 'секвартиранта' си. 

-Не чу ли? Цял ден говорят, че сред богаташчетата във випуска, освен наследници на компании акции и подобни, ще има и двама свързани пряко с кралски фамилии.

"Моля?" беше думата, която така напираше да излезне с крясък от гърлото на Тае. Заседналата буца от мисли напираше и го накара да се изкашля сухо и продължително.

-К-какво имаш в предвид!-Изречението се откъсна на един дъх от устата на Те, докато той нервно започна да мачка кичур от косата си.

-О хайде де! Мислиш ли че този трактор би постъпил така ако не беше той. Мен щеше да ме прегази ако не беше Юнги!- Чим се намуси по детски и наду бузите си с въздух.

-Какво имаш в предвид със прегази? - Техьонг за момент се притесни за приятеля си и му хвърли поглед тип защитничката.

-О ами нищо особено...- Чим го погледна съркастичко.

-Само факта, че когато си търсих стаята те бяха пред вратата и щом ме видяха имах чувството, че ще ме удушат. Йонги излезе от стаята и ги бутна, след което ме завлече вътре. Поне ми спаси живота.-Тъпа усмивка се зави в левия край на устните му, щом погледна към момчето със синя коса, което изглежда  спеше.

Double (vkook)Where stories live. Discover now