Double (vkook)

34* |part 2|

Техьонг се загледа в туко що появилата се жена. Момичето беше на около 25 години. Високо, стройно, с прекрасна фигура и усмивка. Изрусените кичури права и гъста коса се спуската пред лицето ѝ, нежно подчертавайки прекрасната ѝ светла кожа. Кук бе поразен от красотата ѝ и в същото време му напомняше на някого..... Повдигна чудато вежди и започна бавно да я оглежда в опит да си спомни на кой точно му приличаше. Изведнъж нещо в полузаспалото му изражение светна.

-О не....- измънка тихо щом осъзна ситуацията.

- Како...- измънка Тае, по високо от колкото Кук. Изправи се бавно, а очите на жената не слизаха от всяко едно направено движение от младото момче.

-Ела тук!- възкликна тя щом реши да се  приближи малко повече. Хвана братчето си в лека прегръдката, която не траеше повече от две секунди. След като се откачи от прегръдката, русото момиче се приближи още повече до леглото, където от срам Кук потъваше в завивките все повече и повече.

В крайна сметка спря пред лицето на чернокосия и откри лицето му с ръце. Внимателно хвана бузите му и започна да върти главата на всяка една посока, изучавайки всяка една линия по снежно бялата му кожа. Погледа ѝ плашеше Кук и поради прекалено рязката близост, той избягваше погледа ѝ и се дърпаше леко.

Не разбираше какво точно става, но се чувстваше като на селския пазар. Някоя стара жена внимателно оглеждаше сочно изглеждащата червена ябълка за очукано... Това бе картината която представи в главата си, но за щастие момичето го пусна скоро. В пълна тишина тя продължаваше да го гледа леко намръщено с присвити вежди.

Ръцете ѝ бяха скръстени пред гърдите и в очите на Кук изглеждаше ужасяващо. Не бе приятно. Напълно непозната да нахлува така да прегръща Тае и да го оглежда като пазарска стока. Изведнъж чертите ѝ рязко се отпуснаха и изражението ѝ придоби доста весел вид. Кук направи гримаса, докато русокоската потупа Техьонг по рамото.

-Е, гаджето ти е сладко!- възкликна още по развеселена тя, а от свежия тон, Кук отпусна гримасата си. Наистина момичето бе доста красиво. Сигурно щеше да се възхищава на красотата ѝ още повече, ако вече в очите си нямаше някой, някой наистина много приличащ на нея, с подобни на нейните черти и смях.

"Моля?"

Джънгкук разклати отрицателно глава при странно нахлулите в главата му мисли и набързо умствено ги изпрати си ходят.

-Гадже ли.....?!- измърмори тихо сякаш туко що лепнат с думите. Чак сега осъзна какво представляваше изречението казано по-рано от жената и набързо настръхна от представата.

-Кук, добре ли си?- Тае го изкара от умствения транс, състоящ се от обмислянето на някои доста замотани според момчето неща. Джънгкук го погледна изненадано преди да схване, че всъщност Тае го викаше за пети път през последните двадесет секунди.

-Д-да?!- опита да реагира достатъчно бързо и адекватно, но в бързината и притеснението успя да заекне и изписка прекалено видимо думата състояща се от две букви. Още по засрамен, той реши да не допълва, вместо това наведе поглед и започна да играе с пръстите на ръцете си. Тае се подсмихна неволно при сладката гледка на засрамения чернокос и го потупа леко по главата, без да обръща внимание, че сцената се наблюдаваше плътно от жената.

-Това е сестра ми, Ера.- каза той доста по спокойно от очакваното .

-Ахам- отговори Кук в унисон без да обръща внимание на казаното. Продължи да играе с пръстите си, когато се усети. Вдигна рязко поглед и зашеметено допълни.

-Моля?!