Double (vkook)

44

-Искам те.......
Думите закънтяха в ушите и на двете момчета силно и раздразнително. Въпреки досадния ефект, чувството им хареса несравнимо. Лека и доволна усмивка се прокрадна върху устните на Кук, по простата причина, че не успя да я задържи в безмълвното ѝ положение. Сега заешките му зъбки се показваха леко, точно срещу червеникавите устни на Тае.

Думите му бяха ясни и категорични, и не изглеждаше Джънгкук да има против тях. Техьонг преглътна. Гърдите му се стягаха и отпускаха, пулса му бе бърз, а дишането накъсано. Равномерно захапваше устните си, изплашен че прекалено дълго не бе получил отговор. Напрежението го изгаряше и долната му челюст продължаваше да трепери нервно.

Две думи, избягали и казани с най-голямото желание което момчето имаше, бяха излезли от устата му преди известно време и сега оставаше само да чака. Представяше си лента от различни възможни реакции, които Кук би приложил в напрегнатата ситуация, но нищо. Нищо не се случваше.

Чернокосият се намести в скута му и продължи да се взира дълбоко в очите му от страшната близост, която по-рано създаде с допира на челата им. Хода му все още не бе ясен. В този момент Техьонг си даде сметка, че може да провали и сегашната им връзка с подобни изрази. Можеше да изплаши момчето със сериозните си намерения и резкия обрат в чувствата му.

Страхуваше се, че цялата тази история нямаше да повлияе добре на физическото и психическото му здраве, след като тъкмо се бе подобрило значително. Известно време Тае потъна в мислите си. Изведнъж рязко размисли и хвана момчето за раменете. Отдръпна го от себе си и завъртя глава отрицателно.

-Ммм ..забрави.. какво казах ..- пророни с наведена глава. Кук го погледна чудато, завъртя главата си настрани, наподобявайки котенце и се изкиска тихо и сладко. Изненадан бе, когато разбра че силата в ръцете на Тае за момента бе нулева. Кук лесно избута ръцете от раменете си, така че да може да се доближи свободно. Ръцете му постави на талията си и внимателно започна да се доближава.

Техьонг не схващаше какво точно се случва. Бе навел главата си, така че да не вижда момчето, а ръцете му изтръпваха от допира и нищо не усещаше. Пръстите на Джънгкук се плъзнаха по брадичката му. Той вдигна главата на Тае и се загледа в навлажнените му очи. Облиза устни и внимателно ги постави върху чуждите. Тае разшири очи.

Изненада, уплах, несигурност и още триста други подобни чувства изпълниха вените му. Целувката бе дълга, но не бе нищо повече от устни върху устни. Техьонг прекалено стресиран за да мръдне, а Кук защото не искаше да го натиска прекалено много.

Отдели се и се дръпна съвсем малко назад, давайки пространство на бронзовокосия да си поеме дълбоко въздух. Тае се опита да разгадае случилото се, но образа в главата му бе прекалено замазан и до никъде не стигна. Кук забеляза това и реши леко да го побутне.

-Ами....ако не искам да забравя?- попита тихо с нежен глас. Техьонг го погледна, изглежда още по объркан. Кук мислено се захили и внимателно дари момчето с още една, този път пеперудена целувка. Отново се загледа в него с надеждата че този път бе по ясен, но уви нищо. Все още този изплашен, изненадан, объркан и всичко друго поглед. Отново се доближи, надявайки се този път да бъде достатъчно ясен.

-И аз...-прошепна тихо на ухото му.

-К-какво и ти?- попита без да има възможност да се вгледа в лицето на чернокосия.

-И аз те искам, Тае.....

Извинете за грешките~