Double (vkook)

31

Вечерята мина изненадващо добре. На Кук бе възложено да обели килограм картофи и с малко помощ от Техьонг с цел да не клъцне нещо жизнено важно от тялото си, той успя за краткото време от час. Мдааа.... Техьонг бе решил повече да не позволява на чернокоското да припари до нещо остро, камоли до кухнята. Достатъчна бе болката, която си бе причинявал преди.

  Дженсън отдавна се бе отказал от издирването на Джимин и Юнги. На скоро бе получил обаждане, което успокой притесненията му. Отпрати всеки по палатката му и в рамките на 20 минути той и още няколко учители и отговорници, барабар с медицинската сестра направиха обща проверка. Нямаше да е приятно, някой да потъне в езерото или да се изгуби в гората все пак.

Джънгкук се бе излегнал в лявата половина на палатката, докато Тае се преобличаше в другата. Кук внимателно покриваше засрамено очи с крайщата на черните си ръкави. Очакваше се да е привикнал с гледката към голия гръб на Техьонг, но уви на момчето не му се отразяваше толкова добре да гледа към меката и гола кожа на бронзовокосия.

Чувстваше се странно, бе му прекалено топло, лицето червено все едно с температура, а крайниците изненадващо треперещи. Чернокоското се плашеше от това. Незнаеше какво да очаква. Незнаеше какво ще си спомня след това. Внимателно се изправи в леко приклекнало положение. Палатката не беше от най-високите. Понечи да разкопчае сложното съчетание от закопчалки, ципове и копчета, с което на скоро той иТехьонг бяха 'заключили' палатката. 

-Кук, не можем да излизаме.- Тае го скастри щом се обърна към него и забеляза, какво всъщност се опитваше да направи. Джънгкук подскочи и внимателно се обърна към момчето. Дълбочината в гласа му предизвика избиването на леки капки пот по бялото  чело на чернокоското. Мисълта да стои затворен в това тясно пространство с Техьонг, докато има чувство че всеки момент ще.му се нахвърли, беше ужасяваща. Сценария който се разви в рамките на две секунди в главата му не бе от най-любимите. Може би ако не мислеше всички тези неща, нямаше да се чувства по този начин. Преглътна шумно и тежко. 

-А-аз.....- Опита да намери достатъчно достоверно оправдание с цел да излезе на вън. Устните му не позволиха на голяма част от звуците да се произнесат. Кук се чувстваше притиснат. 

-Хей, добре ли си? Потиш се.- Тае се приближи близо до него. Сложи длан върху челото му и избърса петънцата пот. Джънгкук се стъписа от внезапния допир. Притвори леко устни. Започна да диша още по тежко, като трепетите на тялото му създаваха тих виещ звук. Очите му шатиха по вече напълно облеченото тяло на обърканото и притеснено момче. Тае положи другата си ръка на бедрото му. Кук изписка леко и наклони опианено глава надолу. Опря се върху рамената на Техьонг и внимателно го придърпа към себе си.

-Кук?- Те погледна странно и леко очудено. Сега Джънгкук внимателно се настаняваше във скута му. Действие което крайно противпречеше на попринцип обикновените действия на чернокоското. Последователността от тежкото дишане, шумното преглъщане и избиващата пот по вибриращото от трепети тяло не се струваше нормална на Техьонг. 

-Хей К..

-Техьонг искам да.ме докоснеш....!- Джънгкук прекъсна загрижения глас на Техьонг и вдигна умолително влажните си и зачервени очи.

'оу мамка му'

Вида му беше толкова сладък и невинен. Нищо на което Тае да може да устои. 

Съжалявам, че е кратко. Скоро не съм качвала, за което съжалявам. Ще се постарая да съм по редовнаредовна.