Double (vkook)

48

-......Тогава....- Кук се реши. Бе негов ред да поеме нещата. Бе сигурен, че ще вкара малко баланс в неизясненините отношения. Вгледа се втренчено в лицето на Тае. Веждите му се опъваха сериозно, докато широко разтворените очички му придаваха детски вид. Бе странна смесица между възрастен и малко момче, гледайки близалката си за която бе мрънкал час и половина. 

-..ме гледай...... Гледай ме непрестанно, така че желанието да те изгаря....- изричайки думите предприе и действия. Започна бавно да се измества от мястото си. С всяка произнесена дума се доближаваше и доближаваше, така че накрая се бе настанил в скута на Техьонг. Обяви ръце на врата му, докато Тае жадно обхождаше гърба му. Продължи.

-Да те изгаря.....както аз изгарям щом ме целунеш........целувай ме щом искаш......прегръщай ме, гали бузите ми......просто.....- наведе се към чуждото лице. С присвити очи отпусна долната си устна, осъзнавайки че всяка черта от лицето му потреперваше. Сълзи възнамеряваха да бликнат, проправяйки си път между катранените и дълги мигли. Тае се усмихна. Не бе очаквал подобна смелост от чернокосия. Нито да предприеме действие, нито да говори всъщност. Бе изненадан, но крайно приятно. Наслаждаваше се докато малкия се мъчеше да говори с тази нотка на срам и неудобство в погледа и гласа си. Сега Техьонг нямаше търпение Кук да завърши "речта" си.

-.....просто......докос-свай ме....- и ето това беше. Душата на Тае крещеше в еуфория, пълнейки гръдния му кош с адреналин, правейки поемането на нормалното попринцип количество въздух, трудно. Кръвта във вените му рязко повиши температурата си, а сърцето му заплашваше да избяга от мястото си. Ето така го караше да се чувства Джънгкук. Болезнено, но сладко. И изглежда той представляваше същото за него. Той бе причината за червените му бузи, треперещото тяло, тръпките по гърба му и най- вече.... Желанието.  Но не просто желание. Страст и надежди за нещо повече. И сега това бе взаимно. 

Тае започна да се хили като малоумник, доволен от чутото. Скоро стисна черникоското в силна прегръдка. Кук не разбираше какво се случва. Уж бе поел отговорност най-накрая да се разберат, но прегръдката не му помагаше. Така не можеше да види лицето на Техьонг, камо ли да отгатне какво си мисли. Но......знаете ли, бе приятно. Внимателно обхвана плата от дрехите на Тае в опит да се добере още по близо до чуждото тяло. Макар и Тае да се бе постарал и място което да отнеме помежду им нямаше. Чувството да се побира целия под Техьонг, да бъде толкова малък в ръцете му и да се чувства така защитен. За пръв път го изпита, а вече не искаше да се пуска от него. Бяха те. Само те, сами, този път вече наистина. 

Макар и дълга, прегръдката не трая вечно. Скоро Тае се отдели от Кук. Загледа се в лицето му с крива и лека усмивка. Искаше толкова много да му каже, но смяташе че е безмислено в момента. Лицето му казваше всичко, а малките докосвания и действия доказваха каквото беше нужно. 

Погали нежната кожа на лицето му. С един замах обходи частта от челото през бузата и до брадичката, макар и бавно. Пареше. Там където Техьонг докосваше. Тае хвана брадичката на Кук с два пръста и леко я повдигна нагоре. Започна да се доближава леко. Целуна го. Леко, нежно и съвсем кратко. Макар и да бе достатъчно да изпълни корема на Джънгкук с пеперуди или там както му се викаше.

Края май е близо~