Double (vkook)

5

Седмицата мина найстина уморително за момчетата. Уроците им идваха в много, но поне във втората част от учебните часове можеха да се наслаждават и потят на воля. Тае щеше да излъже ако каже, че всичкото това танцуване и вокалното пеене не го изтощяваха, нооо все пак беше там именно поради тази причина. 

-Mмм- Техьонг прокара ръка през разрошената си коса. Погледна часовника на нощното си шкафче. Беше 8 часа. 

-Тц-Изцъка шумно след като успя да сглоби картинката. Беше събота, а по някаква причина той се събуди рано. Това не му се хареса и нервно започна да се върти и да притиска възглавницата си към лицето. Чу шумоленето на водата и осъзна, че всъщност беше сам в стаята. От скоро беше забелязал, че Кук избягваше да се къпе или да заспива в присъствието на бронзовокоското. Факт беше, че след вечеря Тае  винаги се прибираше първи и заспиваше мигновено, заради налегналата го умора, а сутрин винаги се събуждаше след чернокосото момче. Но все пак беше странно. Тае започна да оглежда стаята. Този път саседното легло беше оправено, а завивките прилежно сгънати. Едно нещо му направи впечатление обаче. Шкафчето на Кук беше леко открехнато, а отвътре се подаваше парче бял плат. Любопитството натежа прекалено много и Тае се принуди да се доближи по-близо. Внимателно, без да вдига много шум го отвори и мигновено покри устата си с ръка. 

-Какво...по дяволите?!- звуците излизаха приглушено и гърлено докато със свободната си ръка Техьонг започна да пребърква чуждото нощно шкафче. Няколко тънки въженца и различни видове бинт бяха пръснати в отвореното пространство. По белите парчета плат имаше и червеникави следи.

"Кръв?"

Тае продължи да бърка и да преглежда странните притежания на Джънгкук.

"Но защо?"

Изведнъж усети, че шума от стичащата се вода беше отекнал. Кук щеше да излезне скоро. Бронзовокоското се паникьоса и бързо затвори шкафа. В бързината да се добере до леглото си и да се прави все едно нищо не е станало, се спъна в крачето на леглото и започна да се свлича надолу. 

-Охххх!- започна да търка вече раненото си чело, което по някакъв начин успя да сблъска с нещо. 

-Хммм. Чакай малко, защо не боли?- Леко отвори очите си,които до преди малко стискаше, заради мимолетната болка в главата си. Супер. Намираше се върху крехкото тяло на Джънгкук, който пък от своя страна не показваше жизнени показатели. Черните му гъсти мигли се бяха сплели едни в други, а дишането му се долавяше едва едва.